Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

Още не бяха подновили разговора си и вратата се отвори и Франке влезе. Бе облечен в същата бяла престилка като Варщайн и останалия технически персонал и размахваше купчина разпечатки от компютър. Усмивката върху лицето му изпълни Варщайн с неприятни предчувствия.

Беше прав. Франке ги видя отдалече и тръгна с широки крачки към тяхната маса, размахвайки листата като бойно знаме. Усмивката всъщност бе като на хищно животно, открило беззащитната си плячка близо пред себе си.

— Преча ли? — попита той, придърпа си един стол и седна, без да дочака покана или дори отговор на въпроса си.

Варщайн едва забележимо кимна с глава, а Хартман многозначително гледаше през прозореца.

— Е, почивката и без друго вече свършва — Франке сложи листата на масата пред себе си. — Надявам се, че ще ми простите последните десет минути. Имам тук няколко данни, които може би ще ви заинтересуват.

— Така ли?

— Току-що проверих отново показанията на измервателните уреди, само така, рутинно. — Издайническият блясък в очите му се засили, макар че говореше напълно безизразно.

— Ще ме извините — каза Хартман, стана и събра своите и на Варщайн чинии върху таблата и тръгна. — Дългът ме зове.

— Ето поне един, който не е глух за този вик — каза Франке и се ухили, но това не бе достатъчно да превърне хапливата забележка в шега. В следващия миг тикна листата пред Варщайн. — Страница четири. Вижте какво е измислил днес вашият безотказен лазер!

Беше излишно, помисли си Варщайн. Ако малко по-малко презираше Франке, щеше да му каже, че сам правеше злостните си забележки по-безболезнени, защото безмерно преувеличаваше. Но сега взе разпечатките с подчертана незаинтересованост и разтвори на посочената страница. Следващите секунди изминаха в абсолютно мълчание.

— Това… това не може да е вярно. Сигурно сте направил грешка.

— Не. Не твърдя, че не допускам грешки, но в този случай се убедих сам. Три пъти. — Той размаха ръце във въздуха. — Тук пише само това, което е изплюл компютърът ви. Нито повече, нито по-малко.

— Тогава значи има грешка в терминала. Това е напълно невъзможно!

— Проверих данните на три различни уреда — увери го Франке. — Вашата машина чудо отново прави номера, Варщайн. Сигурно иска да поправи това, което твърдеше преди половин година.

Варщайн не чуваше вече нищо. Цифрите върху хартията бяха достатъчно ясни и показваха, че Франке е прав. Преди половин година лазерът му отчете дължината на тунела на повече от един милион километра. Сега твърдеше, че е дълъг седемдесет и два метра.

Искаше да каже нещо, но не намираше думи. Ръцете му трепереха и го беше яд на себе си, че е поставен в такова положение пред Франке. Той без съмнение се радваше на ужаса в очите му и несъмнено го тълкуваше погрешно. Но и самият Варщайн не знаеше как да определи чувството. Започна да изпада в паника, макар че нямаше никаква причина за това. Апаратурата показваше грешни данни — добре, и какво от това? Защо изпадаше в ужас? Нито един компютър не е безгрешен.

— Ще проверя незабавно — каза той и понечи да стане, но Франке го спря с един жест.

— Не е нужно. Поне не веднага. Ако питате мен, можете и след това да влезете в тунела с един метър и лично да измерите, но сега искам да говоря с вас. За това тук — той потупа листа пред Варщайн.

— Какво има…

— Знаете ли колко пари и време е вложило предприятието досега във вашата революционна измервателна система?

— Много — отвърна Варщайн. Знаеше сумата до последната марка — та нали самият Франке изискваше от хората си да водят счетоводни книги най-надлежно! Но реши, че най-умното в момента е да не казва нищо повече.

— Трябва да помислим дали е разумно да инвестираме повече в този проект.

— Нали не искате от мен…

— Нищо не искам — каза натъртено Франке. — Но би трябвало да поговорим. Като учен с учен. Зная, че не можете да ме понасяте, но мисля, че за момент трябва да забравим всички лични неща. Не смятате ли, че е време да признаете, че сте се заблудил?

— До каква степен?

— Явно апаратът ви не работи добре, това и сам го знаете. Признавам си, че в началото бях впечатлен, но вече… Идеята е добра, тук мнението ми не се е променило. Но не всички добри идеи могат да бъдат осъществени на практика.

— Сякаш някакъв небесен режисьор с прекалено чувство за драматичност подслушваше разговора им, защото в същия момент се чу много силен гръм, който сякаш подчерта думите на Франке. Варщайн се стресна силно, но Франке не трепна дори с мигли.