Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

— Имахме дежурство, двамата с Матиас. Движехме се с колата, когато дойде сигналът на алармената инсталация и понеже бяхме наблизо, веднага тръгнахме. Веднага видях двамата. Бяха близо до бижутерския магазин, откъдето бе дошла алармата. Освен това бяха облечени също като за подобен случай. Спряхме ги и им казахме да не мърдат. Но те не спряха.

Той се запъна. По лицето му трепна мускул и Роглер видя как ръцете му така здраво стиснаха облегалките на стола, че дървото изпука.

— Аз…аз извадих оръжието си и още веднъж им казах да не мърдат. Те пак не реагираха и тогава дадох предупредителен изстрел.

Това не беше вярно. Колегата му каза друго, а и оръжието на младия полицай беше в чекмеджето на бюрото на Роглер. От магазина липсваха три патрона, не четири. Но той не каза нищо. Нямаше смисъл да създава повече неприятности на бедния младеж. Не и при това положение на нещата.

— И? — попита той, когато полицаят не продължи, а впери безизразен поглед в празнотата пред себе си.

— Ами той продължи да върви. По-възрастният спря, но по-младият продължи. Вървеше към мен и се усмихваше.

— И вие стреляхте — каза Франке.

— Не веднага. Викнах му да спре или ще стрелям. Но той не ме послуша. После направи движение към мен и реших, че иска да ме нападне и натиснах спусъка. Три пъти.

— И го уцелихте?

— Нямаше как да стрелям встрани — прошепна полицаят. — Видях, Божичко, видях как куршумите влизат в гърдите му. Той се препъна назад и падна, и…после всичко потъна в кръв… — Младият мъж с всичка сила се опитваше да се владее.

— Може би е бил само ранен — предположи Франке. — Откъде знаете, че е бил мъртъв? Искам да кажа… мъртвите не стават и не тръгват отново.

— Беше мъртъв — упорстваше полицаят. — Аз… коленичих до него. Исках да му помогна, но видях лицето му. И очите…

— И?

— Бяха мъртви. Нямаше живот в тях. И не дишаше.

— Убедихте ли се? — попита внимателно Роглер, със спокоен глас, преди Франке да зададе същия въпрос по своя начин и полицаят окончателно да рухне. Той кимна едва забележимо. — Нямаше пулс и сърцето му не биеше.

— Какво стана после?

— Не знам… не знам колко…колко време съм стоял така. Бях като ударен от гръм. Искам да кажа… не исках да го убивам, но той не ме послуша и помислих, че иска да ме нападне, и…

Дотук, помисли Роглер. Още секунда и ще се разплаче като малко дете.

— Вярваме ви — прекъсна го. — Не е нужно да се защитавате. Вашият колега потвърди думите ви. Действал сте правилно. Какво се случи по-нататък?

— След малко…някой ме докосна по рамото. Помислих, че е Матиас, колегата ми. Но беше… другият.

— Вторият мъж? — попита Франке.

— По-старият, да. Той… просто ме избута настрана. Не знаех какво да направя, и Матиас също. Мисля, че той вече се бе обадил за линейка, така му казах. Онзи… той докосна челото му и… каза нещо. И мъжът изведнъж стана като че ли нищо не е било. Искам да кажа, кръвта още си беше там и всички рани…беше ужасно, но… той просто стана, усмихна се и ме погледна. И… каза, че майката Земя ме обича и всички сме нейни деца и че не трябва да се страхувам от него и че е време да намеря себе си. — Младият мъж се засмя истерично. — Точно така каза!

— Този другият, по-възрастният, какво точно каза, когато докосна ранения? — попита Франке.

— Не знам. Моля ви, не мога…не мога повече. Казах ви всичко, което знам. Те просто си тръгнаха…вървяха много бавно.

— И не се опитахте да ги спрете? Нали казахте, че сигурно те са били в бижутерския магазин?

— Стига вече! — прекъсна го сърдито Роглер и махна на полицая, че може да стане и да си върви. — Можете да тръгвате. Вземете си два дни отпуск, но не казвайте на никого за случилото се.

— Момент! — протестира Франке, но Роглер повтори подканата си. Полицаят бързо стана и тръгна към вратата. Преди да излезе, се обърна и погледна Роглер, сякаш искаше да каже, че има още нещо, което не е казал. Но после погледът му попадна на Франке и той отвори със замах вратата и излезе с бързи крачки.

Роглер изчака да останат сами и подчертано бавно се обърна към Франке.

— Вие май никога не разбирате кога трябва да престанете, а?

— А вие явно не знаете кое е наистина важно — отвърна Франке с учудващо миролюбив тон. — Този човек току-що ни разказа как пред очите му един мъртвец е възкръснал, а вие просто ей-така го оставяте да си отиде вкъщи.

— Само още минута и трябваше да го нося до вкъщи — каза Роглер. — Младежът беше просто пред срив, или не сте обърнал внимание?