Винс Флин - Орион

Човекът, който ги чакаше, се представи като Чък. Беше изпратен от Управлението. Двайсет минути след като напуснаха хотела, Рап и Чък носеха Донатела по коридора на една клиника в покрайнините на Милано. Посрещна ги лекар, на когото ЦРУ плащаше редовно. Лекарят почисти отново раната и смени дренажа и превръзките. Определи кръвната група на Донатела и й преля два литра. После й даде още антибиотици и й би още морфин, за да притъпи болката. Два часа по-късно лекарят даде на Рап още един литър кръвна плазма за из път и ясни инструкции как да мери кръвното й налягане. Каза, че раната не застрашава живота на Донатела и че ако тя редовно приема антибиотиците и не се напряга много през следващите четири-пет дни, ще се оправи.

Излязоха от клиниката малко преди един през нощта и поеха на север. Минаха през Верона и Венеция, сетне продължиха към Удине. През всичките три часа пътуване Донатела спа. Рап не можеше да си го позволи. Никога преди не беше виждал този Чък и нямаше намерение да повери живота си на напълно непознат човек. Когато стигнаха базата, ги пуснаха на КПП-то и ги ескортираха до чакащия самолет. Минути след това те вече бяха във въздуха и летяха за Америка — без никакви митници, полиция и охранителни камери.

Рап заспа веднага след излитането. Той и Донатела бяха сами в просторния салон на самолета. Екипажът беше инструктиран да не безпокои двамата пътници. Но след около четири часа Рап внезапно се събуди. Беше превъзбуден и объркан. Бе сънувал кошмар. В съня му се появи Анна. Тя беше в къщата с друг мъж. Някой, когото не познаваше. Бяха щастливи и се смееха, държаха се за ръце и се целуваха. Рап ги гледаше отвън. Анна го забеляза и поклати глава, сякаш за да каже: „На теб ти беше даден шанс и ти го пропиля.“ Сърцето му се сви. Обичаше я много.

Загледан през малкия илюминатор, той си припомни катастрофалната случка в хотела. Беше бесен на Донатела. Страшен момент за изповеди беше улучила! Искаше му се да вярва, че приказливостта се е дължала на морфина, но познаваше Донатела достатъчно добре. Прав беше да й се гневи заради липсата на такт, но гневът не помагаше.

Самолетът се готвеше за кацане. Рап осъзна, че част от него мрази Анна, задето не разбира цялата сериозност на ситуацията. Имаше жертви, Донатела беше ранена, той беше получил ценна информация, която щеше да се отрази на националната сигурност на Съединените щати. Новината, че шефът на МОСАД е замесен в убийството на бивш служител на ЦРУ, щеше да има много сериозни последици. Много въпроси чакаха отговорите си. Бил ли е Питър Камерън шпионин на МОСАД или двоен агент? Бен Фридман по собствена инициатива ли е действал, когато е заповядал удара, или е получил заповеди от другиго? Едно беше сигурно — вероятността нещата да се объркат и влошат още повече беше много голяма. Рап беше дошъл в Италия, за да получи отговор. Единственото, което искаше, беше едно име. Бе си въобразявал, че едно име ще реши проблема. Е, излъгал се беше.

Ситуацията можеше да прерасне в международна криза. Ясно беше, че Донатела трябва да бъде пазена и че трябва да разкаже историята си на Кенеди. Нямаше друг избор — трябваше да я изведе от Италия и да я закара в Щатите колкото може по-скоро. От случилото се в апартамента беше очевидно, че Фридман я иска мъртва, а на Рап му бе добре известно, че той не се спира пред нищо, докато не постигне целта си.

Общо взето, в такива разсъждения бяха минали последните десет часа. Връщаше се ту към кризата с Фридман, ту към кризата в отношенията му с Анна. Миналото го теглеше назад, а бъдещето му не се виждаше никакво.

Не можеше да й каже истината! Не можеше да й разкрие подробностите от миналото. Да, с Донатела бяха любовници, но това бе останало назад. Него не го интересуваше с кого е спала Райли, преди да се запознаят! Имаше й доверие и го болеше, че това доверие не е взаимно. Болеше го, че тя не разбира сложния му живот. В края на краищата той не възнамеряваше да се оттегли след десет години работа като счетоводител. В този бизнес не можеш просто да дадеш двуседмично предупреждение, че напускаш, и да прекараш остатъка от живота си в безгрижие и спокойствие. В неговия свят нямаше десет минути за кафе, нямаше обедни почивки. Дори нямаше бюро, което да почисти при напускането си. Това беше мръсна и неблагодарна професия. Може и да звучеше банално, но все някой трябваше да върши и тази работа. Правеше всичко възможно да приключи напълно с нея и всичко беше в името на съвместния им живот с Анна.