Винс Флин - Орион

Беше й ядосан, че не оценява жертвите, които той прави. Беше готов да убива за страната си, да жертва кръвта си. Едно малко камъче беше обърнало колата и сега нея я нямаше. Веднъж дори беше убивал заради нея, но не възнамеряваше да й го напомня. Тя или го обичаше, или не. А в момента му се струваше, че не го обича. Рап не знаеше много за любовта, но знаеше доста за предаността и съпричастността. Според него едно от най-лошите неща, които някой можеше да направи, беше да изостави партньора си. Хората, които наистина се обичат, остават и преодоляват всички трудности и несъгласия. Не бягат. А тя дори не му даде шанс да й обясни!

Гневът не му позволяваше да мисли обективно. Трябваше да реши дали това е жената, с която иска да свърже живота си. Уплаши се, че не знае как да постъпи. Толкова много я обичаше и толкова много го болеше. Болеше го, че бяха станали така близки и в един момент целият им щастлив и хубав като сън живот се спука като балон от една непредвидена случка в Милано.

Самолетът кръжеше над пистата. Беше си почти у дома, на американска земя. Шасито меко докосна бетонната настилка. Рап взе решение. Райли щеше да почака. Искаше да се оттегли, но не можеше да зареже Кенеди. Тя му беше приятел, не можеше да я изостави. Трябваше да довърши тази работа; после щеше да се обади на Анна и да й обясни всичко. Ако наистина го обичаше, щеше да приеме извинението му и сама да се извини. Ако не, колкото и подобен вариант да беше болезнен, раздялата щеше да е за добро. Щеше да продължи живота си, както преди.

Военновъздушна база „Андрюс“, петък сутринта

Застанала пред огромния хангар, Айрини Кенеди погледна часовника си. Бронираната лимузина беше паркирана на около десетина метра от нея. Тя отпи глътка кафе и погледна към пистата.

Слънцето не беше изгряло. Макар че зимата наближаваше, времето беше още меко. Военновъздушната база „Андрюс“ обикновено беше оживено място, но не и в района, в който се намираше в момента Кенеди. Хангарът, който ЦРУ беше взело под наем от ВВС, беше разположен в един от отдалечените краища на базата.

В седем сутринта имаше среща в Пентагона. Бе й необходимо малко време насаме с Рап, за да го подготви, преди с него да се заемат момчетата от специалните сили. Трябваше да обсъдят иракския проблем, но проблемът „Донатела Ран — Бен Фридман“ също не търпеше отлагане. Рап й беше дал по телефона много оскъдни данни. Не се беше доверил на защитените срещу подслушване комуникации на ВВС. И тя не го винеше. Информация от този род не биваше да стига до чужди уши. Когато Кенеди се опита да изкопчи нещо повече, Рап изрече само една дума: Полард.

Тя разбра.

Джонатан Полард, американец, уличен в шпионаж в полза на Израел през осемдесетте, бе издавал на еврейската държава всяко комюнике, получено или изпратено във Военноморските сили, в продължение почти на десетилетие. Израел беше ненадминат във вербуването на агенти в Съединените щати и Кенеди беше твърдо убедена, че наоколо се разхождат и други Полардовци.

Когато ФБР разкри Олдрич Еймс, Томас Стансфийлд, тогава заместник-директор по операциите, заяви пред зала, пълна с шефове от ЦРУ, че такава е цената на успеха в този занаят. Не можеш да излезеш на ринга и да искаш да не те удрят изобщо. Не можеш да се занимаваш с шпиониране и да искаш теб да не те шпионират. Кенеди завинаги запомни тези думи.

Седем години след случая „Еймс“ ЦРУ „върна услугата“ на ФБР. Агент в Москва разкри на оперативния си офицер от Управлението за специален агент Робърт Хансън от ФБР. Сега беше ред на Бюрото да преглътне унижението да имаш предател в редиците си.

Кенеди бе научила добре този урок — предпазливостта на първо място!

Предната нощ не спа спокойно. Не беше споменала за Фридман на никого, дори на президента. Трябваше да се заеме по-сериозно със случая. Първо, ще накара най-доверените си хора да анализират какви вреди е могъл да нанесе Питър Камерън като двоен агент на Израел. Групата ще трябва да установи със сигурност дали има и други в Ленгли, които са били свързани с Камерън. След това нещата ставаха по-интересни. Кенеди вече беше започнала да нахвърля план. Истинското изкуство в шпионажа е не само да разкриеш някого.

Кенеди чу шума на колата и се обърна. Белият микробус се носеше по пистата към хангара. Очакваше го. Когато автомобилът наближи, тя посочи на шофьора вътрешността на хангара. Микробусът возеше трима души, които тя знаеше, че Рап ще одобри. Бяха бивши тюлени. Водач на групата беше Скот Коулман, бивш командир на „Тюлен — Група 6“.