Винс Флин - Орион

Райли отблъсна ръцете му.

— Не. — Тя заклати глава. — Не, никога няма да свърши. Не мога да живея така. — Обърна му гръб. Очите й бяха пълни със сълзи. — Не мога!

Рап протегна ръка към нея.

— Анна, обичам те. Обещавам ти да оправя всичко.

Тя спря на вратата и избърса сълзите си.

— И аз те обичам — изрече глухо през рамо, — но сега разбирам, че не мога вечно да живея така. — Той тръгна към нея, но тя го спря с жест. — Недей! — Рап се закова на място. — Преди тази вечер имах известни съмнения. Тази… тази бъркотия само потвърди страховете ми. Не мога да се омъжа за теб. — Райли отвори вратата и излезе в коридора. Вратата се хлопна след нея.

Рап остана безмълвен в средата на стаята, не можеше да помръдне.

Никога преди не беше чувствал такава болка. Жената, която обичаше повече от всичко на света, току-що му беше заявила, че няма да се омъжи за него, че не иска да го вижда повече. Всичко звучеше нелогично, нереално. Това трябваше да е една от най-щастливите седмици в живота им… Не можеше да остави нещата така! Той тръгна към вратата, но в този момент иззвъня телефонът.

Беше Кенеди.

Улф Трап Парк, Вирджиния, четвъртък вечерта

Последните лъчи дневна светлина се стапяха на хоризонта. Духаше вятър.

Малък бигъл се стрелна по алеята, покрита със сухи листа. Вдигна крак до едно дърво. Собственикът му пушеше лула и го наблюдаваше. Сякаш целият парк беше техен. Джонатан Браун не го показваше с поведението си, но вътрешно беше изнервен. Толкова изнервен, че си счупи старата лула, преди да излезе. Само се надяваше момчетата от Службата за сигурност на Ленгли да не са решили да го проследят точно днес. Или още по-лошо — да го дебнеха хората от контрашпионажа на ФБР. От време на време те следяха всички, без значение колко високопоставени са.

Бигълът се върна при него. Стопанинът и кучето продължиха разходката си. Цял ден Браун беше размишлявал за рисковете от срещата. Питаше се дали е добра идея да се среща в парка, който е толкова близо до дома му. Така бяха спипали предателя Робърт Хансън, в парк точно до къщата му. Браун не си спомняше точно, но май и Хансън беше разхождал кучето си по това време. Погледна към Спарки за миг, сякаш животното беше лошо предзнаменование. Браун поклати глава. Прекаляваше! Хансън бе шпионирал за руснаците. Браун не шпионираше за никого. Той просто се опитваше да постъпи правилно. Нямаше да престъпи никакви закони, като се срещне с този Стивъкън. Поне не и такива, които знаеше. Бившият съдия сви устни. Непознаването на закона не е извинение.

Когато прие работата в ЦРУ, той трябваше да подпише формуляр за неразгласяване на документи, засягащи националната сигурност. Омразният формуляр беше толкова дълъг и обхващаше толкова много теми, че според Браун ЦРУ със сигурност щеше да го привлече под отговорност по един от тези пунктове. Дали щеше да отхвърли обвиненията, беше спорен въпрос. Шансовете да опази имиджа си на честен човек бяха големи.

Работата му напоследък беше депресираща и изпълнена със стрес. Кенеди щеше да заеме поста, който беше обещан на него. Браун знаеше, че тя и другите заместници са укривали информация от него. Те не се доверяваха на федералния съдия без опит в шпионския бранш. Хубаво. Ще види колко бързо ще си изменят отношението към него, когато стане директор. Ще прочисти цялата кантора и ще доведе хора, които са му лоялни, които правят всичко по правилата. И тогава, когато дойде подходящият момент, ще отиде в администрацията на Кларк на един от най-високите постове.

Вятърът утихна за секунда и в този миг той чу стъпки зад себе си. Обърна се нервно назад и забеляза към него да приближава мъж. Спарки отново препусна по тревата. Браун спря, за да огледа по-добре мъжа. В погледа на човека се четеше, че познава по физиономия съдията. Леко кимване. Браун не знаеше как изглежда Стивъкън. Ужасна мисъл мина през ума му. Ами ако това беше капан? Пулсът му се ускори. Питър Камерън беше изчезнал само преди няколко седмици. Може би сега беше негов ред. Заместник-директорът изтръпна от ужас, когато мъжът срещу него с усмивка на лице започна да вади нещо от джоба на канадката си. Браун вдигна ръце.

Стивъкън, напротив, беше спокоен за срещата. Той също беше мислил през деня за нея и стигна до извода, че не прави нищо незаконно. Беше бивш специален агент от ФБР, който помага на американски конгресмен да разкрие вероятни беззакония в ЦРУ.

Когато Стивъкън извади дясната си ръка от джоба, Браун трепна. Агентът спря на няколко стъпки от него и попита: