Винс Флин - Орион

Преди той да отговори, Донатела изстреля на английски:

— Аз съм му любовница.

— Какво? — възкликна Анна.

Рап изкриви лице.

— Не е това, за което си мислиш, Анна.

— Коя е тази жена? Познаваш ли я? — настоя Райли.

— Много добре, но не става дума за това.

— Много добре! Какво означава „много добре“?

— Правихме — с усилие изговори Донатела — див и страстен секс много години.

— Не я слушай!

Анна беше пламнала от гняв.

— Извинявай, но бях останала с впечатлението, че отиваш да вършиш работа, а два часа по-късно ми се появяваш с някаква пияна курва! Мисля, че ми дължиш обяснение! — Вече крещеше.

Рап я хвана за раменете.

— По-тихо, говори по-тихо!

Тя опита да се изскубне от хватката му.

— Остави ме!

Рап я стисна още по-здраво.

— Анна, тя не е пияна. Ранена е от куршум. Инжектирана е с морфин и мисля, че изпада в шок, затова, ако нямаш нищо против, бих предпочел да го обсъдим по-късно. — Той не изчака отговора. Пусна Анна и отиде в хола. Отвори минибара и извади оттам кутия бисквити и бутилка вода. Върна се до леглото и повдигна Донатела. — Ето. — Доближи бутилката до устните й. — Не знам колко време ще мине, докато пристигне лекарят. — Тя изпи половината бутилка, след което Рап й подаде бисквита. Когато изяде бисквитата, изпи и останалата вода. Рап я свали отново и сложи възглавници под краката й, за да ги повдигне. Покри я с одеяло и отново провери зениците й. Надвеси се над лицето й и прошепна: — Всичко ще бъде наред. Искам от теб сега да лежиш и да си почиваш. Никакви приказки повече. Само си почивай.

Като се обърна, съзря Анна, скръстила ръце, вперила поглед в него. По лицето й се четеше, че е загазил. Сграбчи я за ръката и я заведе в хола. Затвори вратата зад гърба си и каза внимателно:

— Разбирам, че си бясна, но ще ти обясня всичко.

— Моля те, ако обичаш, обясни ми! — изкриви устни тя.

— С тази жена работехме заедно. Бяхме…

— Спал ли си с нея?

Мина му през ум да излъже, но си даде сметка, че няма да постъпи правилно, ако запази тази тайна от нея.

— Въпросът не е в това. Няма нищо общо с… — започна.

— Отговори ми. — Анна пристъпи напред. — Спал ли си с нея?

— Да, но това беше… — Рап сведе очи.

Тя го зашлеви.

— Негодник!

Рап я сграбчи за китката и приближи лице на милиметри от нейното. Бавно и ясно изрече:

— Никога не ме удряй отново! Аз не те удрям, ти също не ме удряй!

Райли изскубна ръка.

— Идваме в Италия, за да се сгодим, ти отиваш на някаква среща. Да се погрижиш за някаква работа. И каква беше тая работа? Последно чукане със старото гадже?

Рап затвори очи.

— Не беше така. Работехме заедно преди…

— И ти я чукаше.

— Да, но това беше, преди да срещна теб.

— Да бе! Аз сигурно си лягам с всеки, с когото работя!

— Спри!

— Няма. Ти очакваш ли от мен да повярвам на подобна глупост? Пазиш всички тия тайни от мен, защото засягали националната сигурност. — Райли повиши глас. — А после отиваш да пийнеш по едно с тая девойка, с която си работил. Виж сега, не съм шпионин, но определено не бих сметнала факта, че сте се чукали, за тайна, от значение за националната сигурност. — Тя скръсти ръце на гърдите си и погледна Рап с омраза.

— Анна, моля те, не постъпвай така с мен. Аз те обичам. Никога не съм те мамил, никога няма да те излъжа…

— Тогава защо не ми каза за нея?

— Тя беше преди теб. Аз не те питам за предишните ти гаджета, нали?

— Извинявай, но аз не прелитам със самолет океана, за да се срещам тайно със стари гаджета! Не се появявам в хотелската стая с бившия си приятел, по когото току-що са стреляли!

Рап отстъпи.

— Анна, скъпа, трябва да ми се довериш. Не съм те мамил. Никога няма да те мамя. Това беше служебна работа.

Райли не вярваше на нито една дума.

— За какво трябваше да говориш с нея?

След като се поколеба, Рап отвърна:

— Не мога да ти кажа.

— Как я раниха?

— Едни мъже я чакаха в апартамента й.

— О, значи отидохте в апартамента й. Правихте ли секс?

— Не.

— О, да. Правилно. Не сте могли, защото онези мъже са я причаквали. Но щяхте, нали?

— Не, нямаше — отвърна тихо той.

— Глупости. Кои бяха тези мъже? Защо я чакаха?

— Не мога да говоря за това, Анна.

— Писнало ми е от тайните ти! Толкова ми е писнало от двойния ти живот! До гуша ми дойде да се тревожа за теб, че могат да те убият всеки път когато излезеш навън!

Рап се доближи до нея.

— Трябва само да довърша тази работа. — Понечи да я прегърне. — И после всичко ще се оправи.