Винс Флин - Орион

Рап отвори пакет кръвоспиращ прах и посипа раната.

— Дони, имаш ли ми доверие? — Той я погледна право в дълбоките кафяви очи.

Донатела премигна.

— Да, но те предупреждавам — тая работа може да загрубее.

Рап сви рамене и започна да слага дренаж в дупката от куршума.

— По-лошо от това надали ще стане.

— Напротив. Обещай ми, че няма да ме изоставиш и ще се погрижиш да бъда в безопасност. Трябва да ме заведеш в Америка.

— Това не би трябвало да е проблем — изрече Рап след кратко мълчание.

Щом свърши с дренажа, сложи марля отгоре. После внимателно обърна Донатела настрани и се зае да чисти входната рана.

— Чакам, Дони.

Тя беше уморена. Твърде уморена, за да продължи да се бори. Дължеше много на Бен Фридман, но ако той беше изпратил главорезите си да я убият, вече не му беше задължена за нищо. Нямаше нито силата, нито средствата да се бие сама с него. Детински бяха илюзиите й, че ще отиде при Бен и ще му докаже лоялността си пред него. Бен Фридман беше безпощаден човек, готов на всичко, за да спаси собствения си задник.

Донатела въздъхна:

— Бен Фридман беше.

Рап я остави да легне по гръб. Искаше да види лицето й.

— Искаш да кажеш, че Бен Фридман, шефът на МОСАД, ти заповяда да убиеш Питър Камерън?

— Да.

— Мама му стара! — измърмори Рап. Обърна я отново настрани и продължи да обработва раната. Той и Кенеди бяха изключили напълно израелците като вероятни участници. Мислеха си, че те нямат мотив да го убиват. Явно нещо им беше убягнало. Във Вашингтон знаеха много добре, че никой не може да проникне в американските разузнавателни кръгове по-дълбоко от Израел. В много отношения тази страна беше най-неблагодарният съюзник на Америка, но американци и израелци почти винаги работеха за постигането на една цел, когато се отнасяше за борбата с тероризма.

— Камерън беше ли агент на МОСАД?

— Нямам представа.

— Тогава защо Фридман е искал главата му?

— Не знам. Ще трябва да питаш човека, който ни нае.

— Какво имаш предвид с това „който ни нае“? Нали каза, че Фридман е заповядал удара?

— Сега работя на свободна практика, но Фридман продължава да ми е посредник. Той организира всичко, грижи се за парите и си отделя една трета от хонорарите.

— Евтино копеле! Значи МОСАД няма нищо общо с това?

— Не. Напълно отделни сме от тях.

— Не знам колко си отделна, като те са те обучили, работила си за тях и в момента Фридман им е генерален директор.

— Мичъл, казвам ти, МОСАД няма нищо общо. Някой е отишъл при Бен с бърза поръчка и се е съгласил да плати много пари, за да бъде премахнат Камерън незабавно.

— Колко?

— Половин милион.

Рап застина. Половин милион! Много пари за главата на един бивш държавен служител.

— Взе ли ги?

— Да.

Той сложи марля и на гърба й, след което й би пеницилин.

— Как се чувстваш сега?

— Добре. — Тя се усмихна накриво. — Нищо не усещам.

Той й помогна да седне.

— Можеш ли да вървиш?

— С твоя помощ.

— Добре. Ще ти донеса нова блуза от другата стая и се махаме. — Рап се изправи. — Още ли имаш готов багаж за път?

— Разбира се. В гардероба в спалнята, долу вдясно.

— Ако имаш да свършиш още нещо, сега е моментът. Може да не се върнеш скоро. — Рап побърза към спалнята и след минута се върна с чанта на рамото, блуза и черен пуловер в ръка.

— Ами с тези какво ще правим? — посочи тя телата на мъжете.

— Ще се обадя и ще се погрижат за това.

Рап помогна на Донатела да се преоблече с блузата и пуловера, след което й наметна палтото. Хвърли в чантата малко медицински консумативи и лекарства и взе пистолета й от пода. Намери чантичката й, взе от нея нов пълнител и зареди валтера. Даде й го. Подхвана я с една ръка и метна чантата на рамо. Излязоха от апартамента, заключиха и слязоха с асансьора. Навън Рап се огледа. Тръгнаха към хотела. Той се запита как ли ще обясни всичко на Анна. Смяташе, че тя ще го разбере, но нещо му подсказваше, че се заблуждава.

На Донатела в момента не й беше до приказки. Рап я беше хванал под мишницата на здравата ръка. За него щеше да е по-добре, ако можеха да вървят по-бързо, но поне не му се налагаше да я носи на гръб. Не знаеше колко още ще издържи тя. Беше изгубила доста кръв. Тази кръв трябваше да бъде възстановена. После щяха да се притесняват за раната и опасността от инфекция. Сега обаче трябваше да стабилизират състоянието й. За щастие улиците по това време не бяха много оживени. Ако ги причакваха и други неприятности, той със сигурност щеше да ги предугади.