Винс Флин - Орион

— Какво, за Бога, правиш? — изсъска Рап. Пистолетът му бе насочен към главата й. В дясната си ръка държеше аптечка, през лакътя му бяха преметнати хавлии. — Свали оръжието, Донатела!

Сякаш отегчена от искането му, тя небрежно хвърли пистолета на пода и се облегна в канапето. Рап се доближи и ритна оръжието в другата част на стаята. Сложи аптечката и хавлиите върху масата за кафе, погледна мъжа с прясна дупка от куршум в темето и се обърна към нея: — Защо го направи, дявол го взел?

— И без това трябваше да го убием рано или късно. — Тя извърна поглед от Рап и затвори очи. — Не исках ти да го сториш.

— Амиии!

— Направих ти услуга.

— Друг път! — Рап посочи с пистолета към мъжа, чиито китки преди малко беше завързал. — Познаваше го, нали?

Без да отваря очи, тя поклати глава.

— Глупости, Дони.

— Престани да спориш! Инжектирай ми малко морфин. — Тя посегна към аптечката. Точно за подобни случаи държеше армейски комплект за първа помощ с бинтове и марли, хирургически конци, клампи, хирургически скоби, пеницилин, морфин и още много други необходими неща.

Рап издърпа аптечката от ръцете й.

— Дойдох чак дотук, за да ти помогна, а ето как ми се отблагодаряваш! Съветвам те да започнеш да ми даваш отговори.

— Ти не дойде да помогнеш на мен, а на себе си.

— А, така ли, неблагодарно същество такова? Ако не се бях намесил, Управлението щеше да те е спипало на улицата и един Бог знае какво щяха да вършат с теб сега!

— Доколкото разбирам, тия бяха пратени от Управлението.

— Да бе, от Управлението бяха пратени — иронизира Рап. — Затова ти свети маслото на тоя.

— Нямам представа кои са.

— Глупости, Дони. Познавам те достатъчно добре, за да се сетя, че нямаше да го убиеш, ако не се боеше, че може да каже нещо.

— Не познавам никого от тях. — Лицето й се изкриви от болка. — Дай ми проклетия морфин!

— Може да не ги познаваш лично, но със сигурност знаеш кой ги е изпратил.

— Може би.

— Може би? Тия ги разправяй на старата ми шапка! Край с игрите. Или още сега ще ми кажеш кой те нае да убиеш Питър Камерън, или си тръгвам от този апартамент и излизам завинаги от живота ти.

— Мисля, че така или иначе ще излезеш от живота ми.

— Чудесно. — Рап грабна ядосано мобилния си телефон.

— На кого се обаждаш?

— На Управлението. Свърших с теб. Ще остана тук, докато пратят хора да те приберат.

— Почакай!

— Защо? Има ли поне една причина?

— Защото се нуждая от теб. Защото веднъж ти спасих живота!

— Много удобно, нали? Аз ти спасих живота два пъти. С тази вечер три. Мисля, че ти си ми длъжница, а не аз на теб.

Донатела притисна челото си.

— Дай ми аптечката и аз сама ще си бия инжекцията.

— Дони, какво ти става? Дойдох да ти помогна. Защо не ми се довериш и не ми кажеш кой те нае?

— Дай ми инжекцията и ще ти кажа.

— Не. — Рап поклати глава.

— Добре тогава. — Донатела се опита да стане от канапето, но Рап я бутна обратно.

— Къде тръгна?

— Мич, или ми дай инжекцията, или се махай от очите ми.

— Няма начин, Дони. Или ми кажи кой те нае, или ще го кажеш на лекарите от Управлението.

Тя изстена.

— Добре! Хубаво! Дай ми инжекцията и ще ти кажа.

Рап се вгледа в нея, опитвайки се да разбере дали е искрена.

— Знаеш ли кой те нае?

— Да, по дяволите! Сега ми дай проклетата инжекция!

Накрая той отвори кутията. Вътре откри ампула-спринцовка с морфин. Взе ампулата и я доближи до лицето на Донатела.

— Това е последният ти шанс. Ще ти бия инжекцията и после най-добре за теб ще е да ми кажеш кой поръча убийството на Питър Камерън. Ако не ми кажеш, ще съжаляваш. — Той заби иглата в бедрото й и впръска болкоуспокояващото.

Не след дълго Донатела се поуспокои.

— Благодаря ти.

— Няма защо. — Рап взе ножица от комплекта и разряза ръкава на окървавената й блуза. Страхуваше се сега да не изпадне в несвяст от загуба на кръв. — Откъде ще започнеш?

— Какво искаш да кажеш? — Очите й се оцъкляха.

— Кой те нае, Дони?

— Пак ли… това?

— Ъхъ. — Рап взе една от хавлиите и се зае да бърше кръвта. — Кой те нае, Дони?

— О… Мич, имам големи неприятности.

— Ще ти помогна, обещавам ти, ще те защитя. — Той разстла една от хавлиите на дивана. — Ето… легни. — Внимателно я сложи да легне върху кърпата и започна да чисти раната. — Каквито и неприятности да имаш, обещавам ти, ще ти помогна да се отървеш от тях. — Рап проми раната с йодов разтвор. Благодарение на морфина Донатела не усети нищо.

— Трябва да ми обещаеш, Мичъл. Трябва да ми обещаеш, че колкото и да загрубеят нещата, ще си до мен.