Винс Флин - Орион

Тежко ли бе ранена? Дясната й ръка беше безполезна, но й оставаха двата крака и лявата ръка, която, слава Богу, още стискаше ножа.

Мъжът направи още една крачка.

— Давид, обади се! Чуваш ли ме?

Проверяваше партньора си на улицата. Добре, значи вниманието му е заето. Застана над нея. През кичура коса, паднал на лицето й, тя видя пистолета, насочен към главата й. Знаеше какво трябва да стори. Отметна рязко глава и стрелна лявата си ръка нагоре. Острието сряза сухожилията на китката му. Пистолетът му глухо тупна на пода.

Следващият ход на Донатела беше силен ритник в слабините на мъжа, който го запрати в другия край на хола. Тя пусна ножа и се наведе за пистолета. Онзи осъзна какво ще последва и се хвърли напред. Тя сграбчи пистолета с лявата си ръка точно когато той се стовари върху нея. Инерцията ги запрати на пода. Затъркаляха се.

Донатела се бореше да се освободи от него, а Розентал — да я държи притисната към земята. Тя лежеше по гръб, той беше върху нея. Той обаче беше по-силен. Пистолетът се премести по-близо до главата й. Мозъкът й изпращаше сигнали до раненото рамо да стори нещо, докато не е станало късно. С невероятно усилие то започна да помръдва. Донатела почувства, че отслабва хватката си върху дръжката на пистолета. Тогава предприе решителната стъпка.

Главата на противника й беше точно над нейната. Тя отвори уста, вдигна главата си от пода и го захапа. След секунда усети вкуса на топлата солена кръв от дясното ухо на мъжа. Онзи зави от болка, но не пусна оръжието. Донатела стисна зъби рязко извъртя глава. Усещаше как къса ухото му. Воят му премина в рев, но не пускаше пистолета.

Мина й мисълта, че ще умре. Че този мъж е твърде корав за нея. Отчаянието накара дясната й ръка да се размърда. Донатела затвори очи, пръстите й търсеха познатите форми. След миг, който й се стори цяла вечност, тя успя да го хване в ръка. С агонизираща болка Донатела го стисна и пусна ухото на мъжа.

Той отдръпна рязко глава. Ухото му висеше отстрани. Яростта му беше страшна. Нейната потна лява ръка бе изгубила битката за пистолета. Той го издърпа от дланта й. Но чувството му за победа се оказа твърде краткотрайно. Донатела мушна заглушителя на 22-калибровия валтер там, където трябваше да е ухото му и откъдето течеше кръв, и натисна спусъка. Главата на Розентал рязко подскочи, очите му се разшириха от ужас. Тялото му застина изведнъж. Донатела нямаше сили и да помръдне. Остана да лежи така, с трупа на мъжа, когото беше убила, проснат върху нея.

Хотел „Четири сезона“, Милано, четвъртък вечерта

Анна се чувстваше поотпочинала. Събуди се в осем часа и пет минути и малко се изненада, че Мич не се е прибрал. Все още не много разтревожена, тя отиде в банята и застана под душа. Мич й беше казал, че трябва да свърши една работа, но също така, че ще се върне към осем, за да я заведе на вечеря. Анна се остави топлата вода да й върне свежестта. Опита се да прецени колко е часът във Вашингтон. Още не беше достатъчно будна, за да пресметне часовата разлика. Пък и беше дошла в Италия да се наслаждава на живота! А може би и да започне нов живот. През следващите шест дни времето нямаше да има никакво значение за нея. Щеше да спи, когато си поиска, да яде, когато си поиска, и да прави секс също колкото и когато си поиска.

Когато излезе от банята, умуваше върху първото си обещание. Изтри се с хавлията и погледна часовника на нощното шкафче в другата стая. Беше девет и двайсет и въпреки това, което току-що си беше казала, времето имаше значение. Работата й представляваше поредица от крайни срокове — срокове, които не могат да се пропуснат. Когато Том Брокоу ти прехвърли топката по средата на вечерните новини и те предават на живо, гледат те по телевизията милиони зрители, сроковете са от изключителна важност и трябва да се спазват на всяка цена. Беше й внушено от първия ден в курса по журналистика в Мичиганския университет.

В професионален план тя се справяше добре със спазването на срокове, но в личен не беше така. Това беше вечният повод на напрежение между нея и Мич. С право той беше този, който непрекъснато я тормозеше. Рядко закъсняваше, а когато това все пак се случеше, винаги й се обаждаше да я предупреди. Тя закъсняваше непрекъснато. Това побъркваше Мич. Но сега ноктите на страха започнаха да се впиват в съзнанието й. Сега тя се чувстваше така, както той многократно се бе чувствал преди.

Застанала пред огледалото, тя се зае да нанася лосион на тялото си. Когато стигна до стъпалата, беше бясна. Задето Мич закъсняваше. Задето бе излязла от контрол! Продължи да си повтаря, че трябва да се успокои, но думите нямаха ефект. За да мине по-бързо времето, започна да се облича. Нямаше представа къде ще вечерят, затова си сложи панталони, бяла жилетка и прозрачна сива блуза. Когато свърши, наближаваше десет.