Винс Флин - Орион

Свали сакото си, извади нож и ключовете от чантичката си. Преметна сакото през рамо и тръгна по коридора. Когато стигна вратата на апартамента си, застана отстрани и вкара ключа в ключалката. Превъртя го и леко бутна вратата навътре. Остана така, прикрита зад солидната рамка. Надзърна в тясното антре, после погледна към бюфета отдясно, за да види дали някой не й е натрапил присъствието си. Трите фотографии в рамки и вазата с цветя си бяха, както ги беше оставила.

Светна лампата и преди да влезе в антрето, погледна през тънкия процеп между стената и рамката на вратата, за да се убеди, че никой не я дебне отзад. Чисто беше. Влезе вътре. Токчетата й ясно оповестяваха, че върви жена. Спря за миг, за да заключи дрешника вляво. Прочистването на дрешници е задача за двама и дори тогава има вероятност единият да бъде прострелян. Тя остави ключовете и чантичката си на ниския бюфет, пое си дъх и влезе в хола.

В дясната си ръка държеше пистолета. Ножът бе в лявата. Държеше хладното оръжие така, че острието да е скрито от предмишницата й. Направи крачка. Не можеше да види повече от половината стая. Щракна ключа за лампите. Помещението се обля в светлина.

Напрегна слух. Пистолетът й сочеше мястото, на което предполагаше, че се укрива евентуалният убиец. Но нямаше нищо. Тя свали сакото от рамото си и го метна върху облегалката на канапето. Засили се като гимнастичка, превъртя се във въздуха. В същия миг чу писъка на куршума. Откъдето го очакваше! Приземи се на колене между канапето и фотьойла. Вдигна валтера и стреля.

Единственото, което различи у мъжа, беше тъмната коса и пистолетът, насочен към нея. Подпряла се на коляно, Донатела се извъртя надясно. С крайчеца на окото си забеляза движение. Прицели се отново. Изведнъж остра болка преряза дясното й рамо. Като на забавен кадър се видя как изпуска пистолета от безполезните си вече пръсти. През косата й изсвистя куршум.

Вместо да завие надясно и да се окаже точно зад колата, Рап прекоси улицата. Дишаше тежко. Беше толкова близо до отговора, от който отчаяно се нуждаеше!

Забави темпото, за да се вмъкне между двата паркирани автомобила. Това беше най-доброто място. Намираше се извън видимостта на следящия ги мъж и бързо се придвижваше напред. Извади пистолета с лявата ръка и се прицели. След три метра натисна спусъка.

Куршумът излетя от дебелата черна цев на заглушителя с глухо изпукване. Мъжът зад волана се сви инстинктивно при трясъка на разбиващото се стъкло и рязко вдигна ръце, за да се предпази.

Рап вече беше до колата. Бе му отнело секунди да стреля и да изтича до вратата. Мъжът беше скрил главата си в ръце, скутът му бе посипан с парченца стъкло. Рап се пресегна и сграбчи непознатия за китката. Миг преди прикладът да улучи слепоочието му, мъжът изкрещя. Сетне се отпусна на седалката.

Рап отключи вратата и я отвори. Измъкна пистолета от кобура на бедрото на непознатия и го хвърли на задната седалка. Докато търсеше второ оръжие, едва не пропусна нещо важно. Не бе обърнал внимание какво извика мъжът. И на какъв език! Бе изругал на иврит!

Розентал бавно се доближи до Донатела, без да сваля пистолета. Тя се бе отпуснала на пода, подпряна на фотьойла. Оръжието й бе на повече от два метра от нея. Сигурен беше, че е мъртва. Беше я улучил веднъж в рамото и втори път в главата. Стреля още веднъж, просто за да е сигурен.

— Йордан, чуваш ли ме? — извика тихо. — Добре ли си?

Опитваше се да осмисли току-що случилото се. Откъде тя знаеше, че я чакат? Какво беше сбъркал той? Как ще обясни на полковника, че е загубил Йордан Сунберг? Розентал умуваше върху тези въпроси, когато ни в клин, ни в ръкав в слушалката му Давид Янта изруга на иврит. Розентал се вцепени. Янта беше професионалист и знаеше, че в никакъв случай не трябва да говорят на родния си език, докато са на мисия. За да направи подобна грешка, определено беше изненадан от някого. Беше изгубил един, може би двама души! Обзе го ужасното неприятно чувство, че се е превърнал от преследвач в преследван. Стиснал пистолета в потната си длан, завика в радиостанцията. Янта не отговаряше.

Седеше, подпряна на фотьойла, единият й крак бе подгънат под нея. Рамото й още не беше започнало да пулсира. Чувстваше остро парене в тила. Сигурно я беше одраскал. Главата й беше клюмнала на гърдите й. Изглеждаше мъртва или поне в безсъзнание. Не посмя да помръдне. Мъжът трябваше да се приближи още.

Отвори леко очи. Огледа се за валтера. Чу стъпките на мъжа. Трябваше да се преструва на умряла. Имаше ли още хора с него? Мъжът викаше нечие име, но не получаваше отговор. Сигурно зовеше онзи, когото бе застреляла в главата.