Взривът уби трима от четиримата мъже, с които беше седнал да яде, както и още двама клиенти на заведението. Розентал се отърва със сътресение на мозъка и няколко драскотини, както и с частична загуба на слуха. Фактът, че самият той замалко не беше загинал при атентата, само циментира репутацията му на верен боец в редиците на „Хамас“.
Този му смел и дързък ход помогна да се сближи още повече с водача на „Хамас“ Яхиа Аяш. Розентал беше въведен в най-близкото му обкръжение и пет месеца по-късно през един слънчев ден той отговори на телефонно обаждане за Аяш по мобилен телефон, който беше специално модифициран от техниците в МОСАД. Когато подаде телефона на Аяш, Розентал се отдалечи от групата. Пак носеше химикалка в джоба си, но този път нямаше часовников механизъм. Розентал изобщо не се обърна назад. Натисна капачката, последва експлозия. Парчето пластичен експлозив, скрито в телефона, пръсна главата на Аяш. Това беше и краят на дейността на Розентал под прикритие в окупираните територии.
Фридман прояви определен интерес да усъвършенства уменията на Розентал като професионален убиец. Генералният директор на МОСАД имаше значителен опит в тази сфера. През 1972 г. единайсет израелски спортисти бяха взети за заложници по време на Олимпийските игри в Мюнхен от членове на палестинската терористична група „Черният септември“. Двама от спортистите бяха убити на място, когато терористите нахлуха в тяхното общежитие в Олимпийското градче. Терористите поискаха да бъдат освободени от израелските затвори 234 палестинци. Голда Меир, министър-председателката на Израел по това време, отказа да удовлетвори искането, защото беше убедена, че така ще си навлече още по-големи проблеми в бъдеще. След напрегната петдневна обсада германските власти минаха към действие, докато терористите прехвърляха заложниците в самолет. Спасителната операция бе пълен провал. Деветимата останали живи заложници бяха убити до един, както и шест от осмината терористи. И на всичкото отгоре двамата оцелели терористи бяха пуснати по-късно.
Бен Фридман се намираше на летището в онзи ужасен ден през 1972 г. Стоеше до един от идолите си, Цви Замир. По онова време Замир беше генералният директор на МОСАД. След клането в Мюнхен Замир беше човекът, който убеди министър-председателката, че е време да свалят кадифените ръкавици. Голда Меир нареди на Замир да издебне и ликвидира инициаторите, стоящи зад действията на „Черният септември“. През следващите девет месеца потекоха реки от кръв и Бен Фридман доказа, че е един от най-ефективните убийци на МОСАД. Първият му удар беше едва месец след убийството на олимпийските спортисти. МОСАД искаше да изпрати сигнал на всички и първата цел на израелците беше Уаел Зуайтер, представител на Организацията за освобождение на Палестина в Рим. На 16 октомври Фридман издебна Зуайтер на улицата, изстреля два куршума в тила му и изчезна. Не минаха и два месеца, когато Фридман участва в екипа, ликвидирал Махмуд Хамшари, като постави бомба в телефона в неговия парижки апартамент. Бомбата беше задействана с дистанционен детонатор и взривът буквално обезглави другия представител на ООП.
Кръвта продължи да се лее. Големият удар на Фридман дойде на 13 април 1973 г. Той беше част от подбрана група от агенти на МОСАД и командоси от армията, която извърши дързък рейд в сърцето на Бейрут. Мишените им тази нощ бяха трима от най-високопоставените членове на ООП. Мухамад Наджар, Камал Адван и Камал Насър бяха застреляни до един в домовете си. Успехът на операцията имаше значителни последици. Информацията, добита по време на нападенията, доведе до ликвидирането на още трима терористи с връзки с „Черният септември“.
Радостта обаче беше краткотрайна.
Само два месеца след като МОСАД отбеляза един от най-големи успехи, израелските разузнавачи преживяха и най-големия си кошмар. Провалът стана в заспалото норвежко ски-селище Лилехамер. Екип от агенти на МОСАД беше изпратен там да провери информация за възможното местонахождение на терориста Али Хасан Саламех. Неопитната група погрешно определи целта и уби Ахмед Бушики, сервитьор от Мароко. И сякаш това не беше достатъчно, шестима от членовете на екипа бяха задържани от полицията, докато се опитваха да избягат. Мъжете и жените бяха изправени пред съда и петима от тях бяха пратени в затвора. Международният отзвук беше потресаващ. МОСАД бе предупреден да се откаже от политическите убийства.
Читать дальше