Винс Флин - Орион

Заплатите бяха високи. Продължаващата политика на отворена търговия с Китай беше здравословна за американската икономика, а оттук — и за обикновените американци. Защитниците на човешките права имаха известно право, но в края на краищата, ако изолираха Китай, нямаше да накарат Пекин да се отнася по-добре с гражданите си. Ключът беше в търговския обмен.

За Хейс срещата беше загуба на време, но във Вашингтон човек винаги трябваше да гледа с едно око към следващите избори. Тези хора представляваха голяма част от основния му електорат. Трябваше поне да ги изслуша със съчувствие, за да не подкрепят после друг кандидат от демократите. Президентът седеше в стола си със скръстени ръце и кимваше от време на време, докато жената от „Амнести“ цитираше статистика за броя на незаконно пратените в затвора в страната с най-многобройно население.

Когато влезе Майкъл Хейк, Хейс почувства облекчение. Слабоватият съветник по националната сигурност седна на масата и се извини на гостите на президента. После се наведе и прошепна нещо в ухото на Хейс.

Президентът кимна няколко пъти и погледна към седналите срещу него.

— Съжалявам, но изникна спешна работа. — Хейс стана. — Благодаря ви, че дойдохте да ме видите. — Той заобиколи масата и стисна ръката на всеки от присъстващите. — Аргументите ви са наистина доста основателни, ще ги взема предвид.

Когато президентът се накани да излезе от залата, представителят на един от профсъюзите пристъпи напред:

— Омръзна ни да губим по този въпрос, сър. Този път сме готови да упражним целия си натиск.

Хейс помълча, преди да отговори.

— Какво означава това, Хари? — попита, впил поглед в очите на профсъюзния деец.

— Че като дойде време за следващите избори, ще припомним кой ни е подкрепил и кой не е.

Хейс пристъпи към него.

— Какво ще направите, Хари? Ще кажете на хората си да гласуват за републиканците ли?

Представителят на профсъюза знаеше, че в момента рейтингът на президента е под петдесет процента; това му даде кураж.

— При цялото ми уважение към вас, сър, вие може да не сте единственият кандидат, който партията ще избере.

Вместо да изгуби самообладание, Хейс се усмихна, потупа го по рамото и каза:

— Късмет в търсенето на човек, който ще се съгласи да извърши политическо самоубийство. — След тези думи Хейс напусна залата, като си повтори да проследи как ще мине гласуването за продължаването на статута на най-облагодетелствана нация за Китай. В партията имаше трима-четирима, които можеха да се окажат предизвикателство за него. Ако някой от тях гласуваше за отмяната на статута, това щеше да е ясен сигнал, че са решили да оспорят лидерството му.

Докато слизаха по стълбите към подземната част на Западното крило, президентът попита Хейк каква е тази неочаквана среща. Хейк го информира, че генерал Флъд е отказал да уточни по телефона. Двамата продължиха към Оперативната зала, където ги чакаха Айрини Кенеди, генерал Флъд и още двама офицери от Сухопътните сили. Президентът позна само единия — генерал Кембъл, началника на Обединеното командване за специални операции.

— Господин президент, това е полковник Грей. Той е командир на отряда „Делта“. Мисля, че сте се срещали и преди.

— Да, разбира се. — Чак сега президентът си спомни. Той се пресегна над масата и се здрависа с полковника. — Радвам се да ви видя отново, полковник.

— Извинете, че прекъснах срещата ви — продължи Флъд.

— Не се притеснявай. В действителност направо ме спаси от още половин час чесане на езика. — Президентът седна на стола начело на масата, всички го последваха.

Генерал Флъд настани огромното си туловище срещу президента, в другия край на дългата конферентна маса.

— При последната ни среща вие ме помолихте да разработя всички възможни варианти за постигане на нашата цел. Консултирах се с генерал Кембъл по въпроса и той ми доведе полковник Грей. Преди да дам думата на полковника, бих искал да отбележа, че отрядът „Делта“ е създаден, за да изпълнява изключително деликатни и трудни задачи. Имам доверие на полковник Грей и на неговите хора. Приветствам техните оригинални предложения за решение на много трудни проблеми. Такава е работата ни. — Флъд срещна погледа на президента. — Да решаваме как и кога да ги използваме. — Генералът се обърна към полковник Грей.

— Господин президент — започна Грей, — може би си спомняте, че по време на войната в Персийския залив на специалния отряд „Делта“ беше наредено да разгледа вариантите да спипа Саддам — или да го хване, или да го убие. Тогава мненията се разделиха надве. Първото беше, че тъй като се намираме във война, ликвидацията няма да се явява нарушение на заповедта да не се убиват чуждестранни държавни глави. Мнозина от нас дори настояваха, че Саддам може да бъде смятан за войник. Другият лагер се противопостави с аргумента, че ще нарушим указа на президента Рейгън. Спорът се оказа безсмислен, понеже не успяхме да установим къде се укрива Саддам. В същото време обаче научихме някои много интересни неща. Саддам се отнася към личната си безопасност много сериозно. Толкова сериозно, че често озадачава и собствените си хора. Има цяла армада бронирани лимузини и коли, които се движат в колони. Тези кервани кръстосват страната абсолютно хаотично. По време на войната тъкмо получавахме информация, че Саддам се намира в една част на Багдад, и само две минути по-късно разбирахме, че втори подобен керван е бил видян на другия край на града. А след още пет минути ни съобщаваха, че е бил забелязан на юг и се е срещал с ръководството на Републиканската гвардия. Този човек разполага с над двайсет двореца и ние денонощно получавахме данни за влизащи и излизащи моторизирани колони. Невъзможно беше да го проследим. Но след войната ми хрумна една идея. Като воини-командоси нас ни обучават да откриваме слабите места на врага. А ако не можем да открием такова, трябва да се стремим да използваме силните му страни срещу него. — Полковник Грей се усмихна широко. — Намерих начин да използваме силата на Саддам срещу него.