Винс Флин - Орион

Стивъкън, изглежда, се бореше с мисълта дали да приеме задачата.

— Не виждам защо ще иска да се изповяда пред мен.

— Защото има съвест. Необходимо му е само някой да му даде шанс да постъпи справедливо. — Кларк леко се отдръпна назад и добави: — Да допуснем, че Кенеди е направила нещо скандално. Може да е бил някой друг, Стансфийлд например, но искам да съм сигурен, преди да гласувам за Кенеди, че не си плюя по репутацията.

Стивъкън прие отговора.

— Разбирам — изрече.

— Добре. — Сенаторът и частният детектив станаха. — Знаеш ли къде се намира Улф Трап Парк?

— Не.

— Намира се до Лесбърг Пайк.

— Ще се оправя.

— Добре. Браун разхожда кучето си в парка всяка вечер, след като се прибере от работа. Обикновено към шест. Предлагам ти да се срещнеш с него тази вечер.

Стивъкън се запита откъде Кларк знае всичко това, но реши да не задава излишни въпроси.

— Как да го предразположа?

След като помисли малко, сенаторът отговори:

— Кажи му, че работиш за конгресмена Ръдин. Кажи му, че конгресменът е много притеснен, че неподходящ човек може да стане директор на ЦРУ. И че това, което той ще ти разкрие, няма да бъде записано. Името му няма да бъде забъркано никъде. — Кларк сложи длан на рамото на Стивъкън. — Конгресменът просто търси някакви факти, за да започне разследване и да осуети утвърждаването на кандидатурата.

— Не се тревожи, Ханк, ще се оправя.

— Знам, Норб. А ако не излезе нищо скандално, още по-добре. Харесвам доктор Кенеди и мисля, че тя ще бъде блестящ директор. Просто искам да се убедя, че няма да сгреша, като гласувам за нея следващата седмица.

— Ясно.

— Хубаво. Казах на конгресмена Ръдин, че ще се отбиеш в офиса му тази сутрин. Можеш ли да наминеш и там?

— Да. Още сега.

Кларк го потупа по гърба.

— Благодаря ти, Норб. — Понечи да каже „довиждане“, но размисли и добави: — И още нещо. Аз оставам вън от играта във всички случаи и на всяка цена. Единствено те свързвам с Ръдин и това е. Никога не съм ти плащал нито цент, ясно? — Кларк му намигна и двамата си стиснаха ръцете.

Милано, четвъртък следобед

Марк Розентал беше убивал враговете на Израел с най-различни средства — с нож, с куршуми, дори веднъж с отрова. Но любимото му оръжие бяха експлозивите. За това имаше няколко причини. Най-напред, за него те бяха практични. Експлозивите му даваха възможност да нанесе максимални щети и в същото време да запази прикритието си. В подходящи ръце един автомат можеше да бъде също толкова смъртоносен, но да стърчиш на открито и да поливаш с куршуми хората, означава да се разкриеш и по теб да открият ответен огън. И това бе само началото. При подобни акции оттеглянето е изключително трудно. Не, Розентал си обичаше бомбите. Можеше да проучи навиците на жертвата си и да заложи устройството на най-удобното място, преди тя да се появи.

През годините си в МОСАД беше провел някои много рисковани операции. Розентал знаеше, че през периода, който беше смятан за един от най-неудачните за израелското разузнаване, той беше сред малцината успешни изпълнители. Което до голяма степен се дължеше на поразителния инстинкт на Бен Фридман. Фридман беше пращал Розентал в окупираните територии, за да събира информация. Евреинът с детинско лице се оказа толкова ефективен в проникването в структурите на палестинската терористична организация „Хамас“, че Фридман не можа да устои на изкушението и накара Розентал да удари по врага. Първата бомба, която Марк заложи, отне живота на няколко от членовете на организацията в средното ниво на йерархията, но вторият му бомбен атентат убеди Фридман, че Розентал е невероятно храбър воин. Вторият атентат беше извършен в едно кафене в Хеброн. Розентал беше поставил устройството на дъното на една кофа за боклук по-рано същата сутрин. На обяд той се срещна в кафето с неколцина свои „сънародници“ — членове на „Хамас“. По време на обяда той стана и отиде до тоалетната. В джоба си носеше химикалка, която представляваше дистанционен детонатор за бомбата. Преди да излезе от тоалетната, той натисна капачката на химикалката и я хвърли в боклука. Часовниковият механизъм на бомбата започна да отмерва двайсет секунди до взрива. Розентал се върна и си седна на мястото. Бе го подбрал много внимателно. Между него и бомбата имаше палмово дърво в бетонна саксия. Розентал спокойно отброяваше времето и на осемнайсетата секунда се наведе да си вземе нещо, което беше изпуснал под масата.