Винс Флин - Орион

— Знам. — Кларк направи пауза, за да нагнети напрежението. Зарея поглед през прозореца, сякаш се колебаеше дали да посвети събеседника си в своята тайна. Накрая се обърна към Стивъкън: — Може да избухне медиен скандал.

Стивъкън примигна. Той недолюбваше медиите. Даваше си ясна сметка, че те са ненаситен звяр. Докато работеше като полеви офицер и се стремеше да не се набива много на очи, той винаги отбягваше пресата. Бившият специален агент се опита да планира няколко хода напред:

— В зависимост от това, което ще изровя, има ли вероятност да бъда призован да дам показания пред твоята комисия?

— Не. — Кларк поклати глава. — Но има вероятност да бъдеш призован пред комисията на Конгреса по разузнаването.

Сега вече Стивъкън се обърка.

— Защо?

— Много е сложно за разправяне, а и аз не искам да се забърквам. — Кларк въздъхна и продължи: — Дадох на президента думата си, че ще подкрепя кандидатурата на доктор Кенеди за следващ директор на ЦРУ по време на процедурата по утвърждаването. Нямам намерение да се отклонявам от обещанието си. Въпреки всичко обаче храня известни резерви по отношение на Айрини Кенеди. — Със сурово изражение той добави: — Нито дума от казаното не трябва да излиза от тази стая.

— То се разбира. — Стивъкън отново се обиди.

— Е, повечето от тези резерви произлизат от съмненията на председателя на Конгресната комисия по разузнаването, конгресмен Ръдин. — Кларк забеляза как събеседникът му се намръщи при споменаването на това име и бързо добави: — Знам… Знам, че той е един голям мърморко и може да ни навлече неприятности, но мисли доброто на тази страна. — Кларк се наведе напред. — Ръдин се кълне, че Кенеди е страшно корумпирана.

— Тогава защо не я разследва? Има всички пълномощия.

— Има наистина. Преди няколко седмици той призова Кенеди пред неговата комисия и се опита да й зададе някои много неприятни въпроси. — Кларк отпи от кафето.

— И?

— И… в крайна сметка говорителят на Белия дом го замъкна при президента, който лично му прочете конско.

— О, президентът не иска да се оспорва кандидатурата му.

— Точно така. И както споменах, аз дадох думата си на Хейс. Няма да отстъпя и да опетня репутацията на Кенеди по време на утвърждаването й само защото на Ръдин така му е скимнало. Но в същото време бих искал кандидатурата да не мине, ако Кенеди наистина има нещо компрометиращо в миналото си.

— Значи искаш от мен да поровя тихо и да видя какво ще излезе.

— Точно така. — Кларк се облегна назад и плесна с ръце по бедрата си.

— Това не би трябвало да е проблем. Започвам още днес.

— Страхотно. — Сенаторът се усмихна стеснително и добави: — Ще те помоля за още една услуга.

— Давай.

— Официално няма да работиш за мен.

— А за кого?

— За конгресмена Ръдин.

Стивъкън отново се намръщи.

— Извинявай за грубостта, Ханк, но този човек се слави като голям задник.

— Знам, но има добри намерения. Обещавам ти, ще му кажа да се държи прилично, ако иска да работиш за него.

— Той знае ли каква е тарифата ми? Ръдин е известен като един от най-големите скъперници на Капитолия.

— Не се тревожи за хонорара си. Аз ще се погрижа за него.

— Не. — Стивъкън беше объркан. — Не мога да искам от теб това. Ти и бездруго вече направи достатъчно за мен.

— Напротив, настоявам, Норб. Няма да се пазаря сега с теб. Ти си заслужаваш всеки цент вложени пари.

— Ханк… Не ми е удобно да ти взема…

Кларк вдигна ръка и го отряза:

— Не казвай повече нищо. Не искам изобщо да те слушам. Ще ти платя и точка по въпроса. Разбрахме ли се?

Кларк беше дълбоко убеден, че за да остане един човек лоялен към теб, трябва да му се плаща добре.

Стивъкън кимна.

— Окей. Но няма да търпя глупостите на Ръдин.

— Чудесно. — Кларк се усмихна. — А сега има още няколко неща. Имам човек за връзка с теб от Ленгли. Той е много нависоко и мисля, че ще се съгласи да ни помогне.

— Кой е той?

— Джонатан Браун. Познаваш ли го?

Стивъкън промърмори нещо и отговори:

— Бившият федерален съдия?

— Да.

— Той имаше репутацията на доста опърничав, докато седеше на съдийската скамейка.

— Това не ме изненадва. Много е пунктуален и обича да прави всичко по правилата.

— Тогава няма да ми каже нищо.

— Не бъди толкова сигурен — предупреди го Кларк. — В Ленгли е станал свидетел на някои неща, които сериозно са го разтревожили.

— На теб ли ти каза?

— Не. Знае, че ако ми каже, за него няма да има връщане назад.