Винс Флин - Орион

Но неофициално те продължиха да практикуват мръсния си бизнес. Бен Фридман си остана един от най-добрите в занаята. Той използва целия си натрупан с годините опит да обучи Розентал. Двамата подробно разгледаха проведените операции, за да разберат защо едни са успели, а други — не. Фиаското в Лилехамер беше лесно за обяснение. Всичко започваше с погрешната идентификация на целта. Цялата бъркотия можеше лесно да се избегне, ако беше направена по-подробна и прецизна проверка. Имаше и още един съществен пропуск. В операцията участваха прекалено много агенти — резултат от стремежа на Тел Авив да упражнява контрол върху действията на подопечната служба. Фридман знаеше, че за да бъде една мисия успешна, този, който дърпа спусъка, трябва да разполага с възможно най-голямата свобода на действие. Но трябва и винаги да помни, че за нищо на света не бива да се компрометира Израел.

Поради тази причина този път нямаше да има експлозиви. Едно беше да заложиш бомба в Ивицата Газа или в Йерусалим. Колкото и странно да звучеше, хората в Близкия изток бяха свикнали с подобни инциденти. Но бомба в Милано щеше да привлече твърде голямо внимание. Властите и медиите щяха да започнат да се ровят и в крайна сметка уликите щяха да сочат към Израел. Съществуваха и по-добри, по-безшумни начини за разрешаване на ситуацията. Донатела Ран щеше да бъде убита отблизо. Най-вероятно от куршум, изстрелян от оръжие със заглушител в тила й.

Преди да замине от Тел Авив, Розентал беше прочел подробно досието на Донатела. Беше обърнал внимание на пристрастеността й към хероина и бе помислил, че може да има начин да се инсценира смърт от свръхдоза. Колкото и удобно да изглеждаше планът на пръв поглед, Розентал трябваше да бъде реалист. Ран не беше някоя празноглава манекенка, а опитен професионален убиец. Нямаше как да я надвие, без да употреби сила. А борбата означаваше шум и може би свидетели. Щяха да останат следи по тялото й, които нямаше да съвпадат с версията за превишена доза. Не, злоупотребата с хероин беше твърде сложен вариант. Имаше прекалено много слаби места. Трябваше им нещо по-просто.

Марк се опитваше да избере подходящо място цял ден. Винаги можеше да извърши удара на оживена улица, докато тя се прибираше от работа. Розентал беше експерт по сливането с тълпата. За него щеше да е относително лесно да я издебне, да вкара куршум в сърцето й и да си продължи по пътя. Единственият риск беше някой друг минувач да му се изпречи на пътя или да се опита да го проследи, след като той дръпне спусъка. Подобен риск той беше готов да поеме.

Докато гледаше през прозореца на колата под наем, обмисляше и друга идея. Пред него беше сградата, в която в момента се намираше Донатела. Розентал седеше тук от час и половина. Един служител на куриерска служба й беше доставил някакъв пакет. Това наведе Марк на определена мисъл. Най-подходящото място за акцията беше апартаментът й. Там ще се е отпуснала, а те ще имат време да почистят след себе си. Значи в апартамента. Той започна мислено да си съставя списък на нещата, от които се нуждаеха. След още пет минути наблюдение нареди на Сунберг да го отведе обратно в сигурната им квартира.

Белият дом, четвъртък сутринта

Президентът внимателно наблюдаваше как секретарят му по търговията си пийва с група лобисти от профсъюзите и правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“. Спореха дали Съединените щати трябва да продължат да поддържат статута на най-облагодетелствана нация за Китай. За Хейс това беше един безполезен спор. Имаше само един начин САЩ да свалят статута на най-облагодетелствана нация от Китай и той нямаше нищо общо с високоплатените лобисти, седящи край големите конферентни маси. Китай трябваше да предизвика международен скандал. Дори нещо толкова дръзко като да ги хванат да крадат промишлени тайни от американския бизнес, можеше да не е достатъчно за предприемане на такава драстична мярка. Трябваше китайците да започнат военни действия срещу Тайван, което обаче надали щеше да стане. Китайците кипяха от ентусиазъм да развиват своята икономика. Докато Съветският съюз едва креташе в опит да осъществи преход от затвореното социалистическо стопанство към отворено, от западен тип, китайците направо процъфтяваха. Те предлагаха нещо, с което руснаците не разполагаха — стабилност.

Хейс погледна към сцената със смесени чувства на симпатия и пренебрежение, докато представителите на профсъюзите и лобистите се опитваха да изложат позициите си. Симпатизираше им, защото пламенно се вълнуваха по един безнадежден въпрос. Безработицата беше най-ниската от трийсет години насам. Паникьорите от профсъюзите предупреждаваха, че NAFTA 4 4 North American Free Trade Association — Северноамериканска асоциация за свободна търговия. — Б.‍пр.‍ ще струва милиони работни места на американците, но мрачната им прогноза не се сбъдна.