Винс Флин - Орион

Президентът беше заинтригуван.

— Слушам ви — поизправи се в стола си той.

— Сър, дори най-верните хора на Саддам не знаят къде се намира той. Те са свикнали само да виждат колоните от бели коли да курсират из страната по всяко време на деня. Никой не ги спира, защото единственият човек в цялата страна, който може да се вози в подобен лукс, е самият Саддам и шепа приближени.

Президентът още не схващаше накъде бие полковникът.

— Не виждам как ще използвате това срещу него.

— Ако в една от тези моторизирани колони не пътува Саддам, а подбран екип от „Делта“, те ще могат да се движат из страната практически необезпокоявани.

На лицето на президента изгря усмивка.

— Много интересно, полковник — кимна той. — Бих искал да чуя плана ви в подробности.

Милано, четвъртък вечерта

Рап губеше търпение. Той беше пристигнал в кафене „Ямайка“ преди шест, за да може да провери мястото. Анна си беше в хотела и спеше. След уморителния път през нощта и цял ден пазаруване направо беше капнала. Рап я занесе до леглото и й каза, че ще се върне и ще я събуди по-късно за вечеря. Сетне си рече, че и на него няма да му дойде зле малко сън.

Рап си беше избрал ъглово сепаре в бара, който започваше да се пълни с посетители и цигарен дим. В лявата си ръка стискаше пистолет със заглушител „Хеклер и Кох НК 4“. Държеше го под масата, скрит от покривката. Не искаше да оставя нищо на случайността. С всяка изминала минута се чувстваше все по-неспокойно. Вече беше шест и петнайсет, а от Донатела нямаше и помен. Той започна да гадае за възможните причини за закъснението й. Рап беше съгласен с Кенеди, че действията й в Америка преди около две седмици са станали без знанието на израелското правителство. МОСАД беше вършил много дръзки и щури неща през годините, но това не се вместваше в никакви рамки. Нямаше причина печално известната израелска разузнавателна служба да поиска да го ликвидира в Германия. Мич Рап и Екип „Орион“ бяха най-големите съюзници на МОСАД в продължение на близо десет години.

Способни бяха да осуетят операцията му. Без съмнение. Ако някой можеше да го направи, това беше МОСАД. Но израелците нямаха мотив. Ако покойният директор Стансфийлд беше прав, мотивът беше да се предотврати назначаването на Кенеди за следващ директор на Централното разузнаване. Но като директор на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ тя се беше доказала като приятел на еврейската държава. „Не — каза си Рап. — Донатела трябва да е изпълнявала частна поръчка.“ Но големият въпрос тук беше — чия поръчка и за кого?

Докато минутите се точеха, той се запита дали някога ще получи отговор на въпроса. Имаше вероятност нещо да е забавило Донатела в офиса. Но човек не оцелява толкова дълго в този бизнес, ако приема най-лесното обяснение. Оцелява, като обмисля всички възможности и планира непредвидени варианти на развръзка на ситуацията. Като заряза логиката, Рап се замисли как щеше да постъпи Донатела, ако наистина беше работила за МОСАД, когато беше убила Питър Камерън. Сигурно щеше да побегне. Друго решение нямаше. Но не можеше и да отиде при шефовете си и да им каже, че той се е срещал с нея. По-скоро щяха да я убият, отколкото да я защитят. Рап веднага изключи тази възможност. Абсурдно беше израелското правителство да е замесено.

Имаше неколцина най-вероятни заподозрени. Руснаците, китайците, Ирак, Иран, Сирия, палестинците и французите. От целия списък руснаците бяха може би единствените, които разполагаха с необходимите ресурси да се намесят в операцията на „Орион“, но отново го нямаше мотива. Всички пътища сочеха обратно към Америка. Някой го искаше мъртъв, и ако Томас Стансфийлд беше прав, този някой преследваше като крайна цел да прекъсне кариерата на Айрини Кенеди.

Кой? Необходима му беше Донатела! Само тя можеше да му даде следа.

Докато се оглеждаше из бара за стотен път, Рап се надяваше тя да не е споменала на никого за срещата им. Трябваше да му се довери, за последно, и той щеше да се погрижи тя да излезе от бъркотията невредима.

В 18.27 часа Донатела влезе в шумния и претъпкан бар, облечена в черен костюм с панталон. Като истински професионалисти те се спогледаха за част от секундата. Бяха обучавани на едно и също нещо. Неприятностите винаги идват оттам, откъдето най-малко ги очакваш. Двамата предпазливо провериха фланговете си, за да се уверят, че никой не ги дебне. Рап забеляза как множество глави се обърнаха по посока на ослепително красивата Донатела, която прекоси бара. Тя умело огледа помещението в търсене на физиономии, които беше мяркала и преди. И в търсене на очи, които гледаха към него, а не към нея — божествената брюнетка.