Винс Флин - Орион

— Да. — Грей се приведе напред. — Ще създадем безопасен коридор за екипа, през който да влезе и излезе от града. В тази зона няма да се пускат бомби, както и в, да кажем, радиус от шест улици в периметъра на болницата.

— Полковник, на този пост съм сравнително отскоро, но знам, че авиаторите ни не винаги поразяват точно целта. Не мислите ли, че е малко опасно да пратите хората си в град, който бомбардираме в същото време?

Грей погледна президента в очите:

— Сър, да си командос от „Делта Форс“, е опасна професия. Който не е готов да отиде на смъртоносна мисия, няма място в екипа ми. Ако хората ми искаха по-безопасна работа, щяха да се занимават с продажба на коли.

— Имате право, но… — Президентът си оставаше скептично настроен. — Този план ми се струва ужасно усложнен, а вие — Хейс се обърна към Флъд — винаги ми казвате, че колкото по-усложнени са нещата, толкова по-голяма е вероятността да се объркат.

— Обикновено е така, сър — отговори председателят на Обединеното командване.

Но полковник Грей не се предаваше:

— Господин президент, съгласен съм, че планът е сложен, но аз мога да ви дам две предимства, които ВВС не могат. Да не забравяме коя е главната ни цел. Трябва да сме сигурни, че ще унищожим ядрените заряди. Гарантирам ви, че сме в състояние да осъществим по-прецизна проверка дали бомбите наистина са под болницата. Военновъздушните сили не могат да ви дадат такава гаранция, сър. А моите хора могат. Те ще влязат в инсталацията и ще дадат ясен отговор дали ядрените оръжия са там. Можем да унищожим бомбите на място и тъй като се намират в укрепен бункер, съм убеден, че ще можем да проведем операцията, без да се налага да убиваме цивилни. — Грей млъкна, за да даде на президента време да обмисли казаното, сетне добави: — Ако предпочетете ВВС за основен изпълнител, ще бъдете критикуван от международната общност, че сте бомбардирали болница. Няма да разполагате с реални доказателства, че ядрените оръжия изобщо са съществували. Саддам ще натовари журналистите в автобуси и ще ги закара на мястото, за да снимат сгърчени трупове сред развалини. И целият арабски свят ще ни намрази още повече. Ще се надигне вълна от антиамерикански прояви и ООН най-вероятно ще гласува за отмяната на икономическите санкции срещу Саддам…

— Полковник — внезапно заговори генерал Кембъл, — нека се придържаме към сферата на нашата компетентност и да оставим другото на президента и неговия екип.

Хейс вдигна ръка:

— Точно така… Мисля, че полковник Грей много ясно посочи това, което ние се боим да изречем. — Хейс замълча. Полковникът беше прав. Сегашната коалиция срещу Ирак беше толкова отслабена, че нямаше да са необходими големи усилия, за да се разпадне окончателно. Израелците направо му пъхнаха таралеж в гащите! — Бих искал да чуя и твоето мнение, Айрини — завърши тихо.

Милано, четвъртък вечерта

Донатела допи мартинито и затърси с поглед сервитьора. Забеляза го, докато се плъзгаше сред тълпата с пълен поднос в ръка. Тя вдигна празната си чаша и с жест поиска още една. Главата й бучеше. Умът й не го побираше как беше успяла да се забърка в това. Кой се беше свързал с Бен Фридман и го беше наел да убие Питър Камерън? Убийството не беше официален удар на МОСАД. Чиста задача за наемен убиец. Знаеше го, защото хонорарът й за ликвидацията на Камерън вече беше в сметката й в швейцарска банка; МОСАД никога нямаше да й плати толкова добре.

— Дони, искам отговори. — Рап едва сдържаше гнева си.

Донатела беше объркана. Трябваше да го обмисли по-добре, преди да се съгласи да елиминира Камерън. Хонорарът беше твърде висок, дори и за спешна задача. Тя си пое дълбоко дъх.

— Защо се е опитал да те убие?

Рап се облегна назад.

— Ти не отговори на въпроса ми. Кой те нае да го убиеш?

Тя рязко поклати глава.

— Повярвай ми, имам много по-малка представа за тази каша от теб.

— Но знаеш кой те е наел.

— Мичъл, моля те, кажи ми защо е искал да те убие.

— Добре, Дони. Ще ти кажа, но след като свърша, ти ще ми кажеш кой те нае и защо. — Донатела се обърна отново назад в търсене на сервитьора, но Рап се пресегна и хвана изваяната й брадичка. Обърна я към него, погледна я в очите и каза: — Дай ми думата си.

Донатела се опита да отблъсне ръката му.

— Не ми нареждай какво да правя!

Рап продължи да стиска брадичката й.

— Дони, тук съм като твой приятел. Във Вашингтон има хора, които са бесни за случилото се. Половината от тях искат да дадат награда за главата ти, а другата половина искат да говорят с шефовете ти в Израел. Донатела изруга тихо.