Винс Флин - Орион

— Трябва да знам защо се е опитал да те убие.

Рап пусна брадичката й, когато сервитьорът донесе второто мартини. Щом мъжът се отдалечи, той заговори:

— Добре, но думите ми не трябва да излязат от това сепаре. — Донатела кимна. — Бях изпратен на операция. Там на място имаше двама агенти, които да ми помагат. Аз бях главният изпълнител, те — поддръжката. Ликвидирах целта, но после те стреляха в мен и ме оставиха, мислейки ме за мъртъв.

— Къде те улучиха? — подскочи Донатела.

— Тук. — Рап посочи гръдния си кош. Усмихна се на изражението й. — Да, много непрофесионално. Трябваше да дадат контролен изстрел в главата, но смятаха, че не нося бронежилетка. Във всеки случай Камерън е човекът, който им беше платил. Не знам за кого е работил Камерън, но чуй какво ще ти кажа… Хората, които ме нападнаха, са мъртви.

— Ти ли ги уби?

— Не, Камерън.

Донатела отпи от мартинито.

— Откъде знаеш?

— Някой, на когото имам голямо доверие, е видял с очите си как е станало всичко. Камерън е дръпнал спусъка. После се обърна срещу хората, които му помогнаха да премахне онези двамата, след което се опита да ме убие още веднъж във Вашингтон. — Рап се облегна назад. — И тъкмо щях да го пипна, когато изневиделица се появи ти. — Той отпи от виното. — Видях те, Дони. Беше с руса перука. Слязох от асансьора, когато ти тръгна към стълбището в края на коридора. Нещо ми се стори много познато у теб, но умът ми беше зает с други неща, например какви мъчения да приложа на онова копеле Камерън, за да разбера кой го е наел. Когато отключихме с шперц вратата и влязохме в кабинета и видях как е убит той… Разбрах, че си била ти.

Донатела почувства нужда да отпие голяма глътка. Това не беше добре. Очертаваше се зловещ сценарий. Всеки, който биваше нает да изпълни дадена поръчка, беше следващият в списъка за ликвидация. Мечтите за излизане от бизнеса започнаха да се изпаряват. Тя затвори очи.

— Аз бях — пророни.

— Благодаря ти за искреността. А сега, ако нямаш нищо против, би ли ми казала кой те нае?

Донатела се престраши да срещне пронизващите очи на Рап. Необходимо й беше време да помисли, та макар и само няколко минути. Очевидно се беше забъркала в страшна каша. Който и да я беше наел, избиваше всичките си изпълнители. Което означаваше, че тя спокойно може да е следващата в списъка.

— Дони, за твое добро е, кажи ми кой те нае.

Донатела запази самообладание. Обичаше Мич, но лоялността й към Бен Фридман надделя. Не можеше да предаде Бен, поне засега. Трябваше й време. Хвърли няколко банкноти на масата и изрече:

— Хайде, трябва да се поразходим.

Оперативна зала, четвъртък сутринта

Напрежението бе осезаемо. Полковник Грей беше изредил всичките проблеми при поразяването на ядрените заряди с въздушни бомбардировки. Президентът беше помолил Кенеди да изкаже мнението си. Сега всички погледи бяха приковани в нея.

Тя заговори:

— Мисля, че планът на полковник Грей е много добре замислен. Смятам, че има по-големи шансове за успех, отколкото самият той предполага.

Президентът беше донякъде изненадан от ентусиазираната подкрепа на Кенеди.

— Какво те навежда на тази мисъл?

— Психологията на обикновените иракчани. Те се боят от Саддам толкова много, че едва ли ще рискуват да си навличат гнева му.

— Но нали ще виждат само колона бели автомобили — опонира й Майкъл Хейк. По тона му беше очевидно, че не е очарован от плана на Грей.

Кенеди сложи ръце на хълбоците си.

— За тях тези коли са Саддам и никой няма да се усъмни. Той не се поколеба да убие членове на собственото си семейство, изби десетки от най-висшите си генерали. Никой няма да оспори властта му от страх да не загуби живота си. — Кенеди се обърна към Грей: — Моите поздравления. — Чувствам се глупаво съм, че идеята не е на ЦРУ.

— Няма ли риск подобна операция да се превърне в компрометираща авантюра? — попита президентът.

— Да, има, но мисля, че няма да е по-лошо, отколкото бомбардирането на болницата.

— Но нали Саддам е сложил проклетите ядрени оръжия под болницата! Той единствен носи отговорност!

— Съгласна съм с вас, сър — каза Кенеди. — Но се съмнявам, че и световните медии ще се съгласят.

Хейс разтри слепоочията си. Без да поглежда събеседниците си, попита:

— Генерал Флъд, какво мислите за всичко това?

— Сър, според мен важното в момента е да си оставим отворена вратичка за варианти. Мисля, че трябва да накараме полковник Грей за прехвърли хората си в театъра на бойните действия. По този начин, ако решите да играете с неговата карта, ще можете да го сторите в най-кратък срок.