Винс Флин - Орион

Хванати за ръце, те продължиха през парка в пълно мълчание. През цялото време Рап се опитваше да измисли как да накара Донатела да му даде необходимата информация.

Когато стигнаха до другия край, той каза:

— Дони, ще направя всичко по силите си, за да те защитя. Мога да те кача на самолет на Управлението и да си в Щатите до утре сутринта. Давам ти думата си и ти гарантирам, че никой няма да ти стори нищо лошо.

Тя отново му хвърли мигновен поглед, но продължи да върви.

— И сама мога да се защитавам.

— Не съм казал, че не можеш, просто ти предлагам помощта си.

— Ако се съглася с предложението ти, ще трябва да се откажа от целия си досегашен начин на живот. Обичам този град, обичам Италия. Не искам да се крия в Америка.

Рап реши да опита още веднъж:

— Дони, кажи ми от кого те е страх, и аз ще го навестя. По един или друг начин ще се погрижа повече никога да не е в състояние да ти навреди.

При мисълта Мич Рап да отиде в Тел Авив и да заплашва Бен Фридман я напуши смях. Ако наистина на света съществуваше толкова смел човек, това беше Рап.

— Какво толкова смешно има? Ако питаш мен, трябва малко да намалиш темпото. Не казвам, че няма да ти дам това, от което се нуждаеш. Просто ще ми трябва време, за да видя как да постъпя.

Донатела беше мислила как може да даде на Рап необходимата информация, без да споменава Бен Фридман. Ако в случая трябваше да посочи някой друг, а не Фридман, щеше да го стори, без да се замисли. Но, уви, ставаше дума именно за шефа на МОСАД. Ако в ЦРУ разберяха, че той урежда поръчкови убийства в собствения им двор, щяха да изпаднат в истерия. Не, трябваше да намери друг начин да изпълни искането на Рап. Не можеше да му издаде Бен. Бен я беше издърпал от ноктите на хероина и й беше внушил чувство на самоувереност и пълноценен живот, каквито тя никога нямаше да има щастието да усети, ако не беше той.

Донатела познаваше Мич достатъчно добре. Знаеше, че няма да се успокои, докато не разбере кой е наел Камерън да го премахне. Някак трябваше да убеди Фридман да й каже кой е поръчал убийството на Камерън. Това беше единственият изход от ситуацията. Ще изпрати на Фридман закодирано електронно писмо, когато се върне в квартирата си, и ако има късмет, ще е получила отговор най-късно до сутринта.

Канеше се да заговори, когато Рап стисна бързо дланта й три пъти. Очите й веднага заоглеждаха терена отляво надясно в търсене на източник на неприятности. Мич беше видял нещо — стискането на дланта беше техният условен сигнал, че някой ги следи. Намираха се само на една пресечка от квартирата й. Докато Донатела се озърташе, Рап забеляза, че е леко изнервена, задето не е открила опасността първа.

Беше му направило впечатление, че вече за трети път вижда тази кола. Първия път беше до офиса на Донатела, втория — когато излизаха от бара, и ето сега — отново. Той заговори. Ако някой ги подслушваше с насочен микрофон, трябваше да бъде заблуден.

— Утре свободна ли си за обяд?

— Да, мисля, че да.

— Тогава да се срещнем в единайсет и трийсет? — Рап отново й даде сигнал чрез стискане на дланта.

— Звучи ми добре. — Погледът на Донатела затърси из улицата. „Дванайсет часа“, подобно на разположението на цифрите на часовника, се падаше точно срещу нея. Единайсет и трийсет беше малко по-вляво. Едва различи привелия се зад волана мъж. Беше паркирал на идеална позиция за наблюдение на улицата, по която вървяха.

— Онзи фотосеанс, за който ми говори днес…

— Да?

— Тази седмица видях фотографа ви три пъти.

— Сериозно? — Мич изобщо не познаваше фотографа; значи искаше да й каже, че е забелязал колата три пъти.

Завиха надясно по улицата на Донатела. Рап я целуна по страната и й прошепна:

— Въоръжена ли си?

— Винаги, скъпи, а ти?

— Разбира се.

Когато стигнаха до стъпалата на входа, Рап сложи ръце на раменете й и само с устни произнесе:

— Кой те нае?

— Ще ти кажа утре. Първо трябва да свърша една работа.

— Бих искал да узная сега.

— Сигурна съм в това — отвърна тя с игрива усмивка. — Ако искаш, качи се горе с мен и се опитай да ме накараш да проговоря.

Тя плъзна длани по кръста му и се усмихна прелъстително, от което по цялото му тяло пробягаха тръпки. Сетне внезапно го изненада със страстна целувка по устните. Първата му реакция беше да я отблъсне, но предпазливостта надделя — той си спомни, че ги следят.

Езикът на Донатела проникна в устата му; заля го вълна от усещания. Беше като светкавично преминаване на кинолента със спомени за най-приятните им еротични преживявания. Но изведнъж в съзнанието му изникна образът на Анна Райли. Рап се отдръпна.