Винс Флин - Орион

Милано, четвъртък вечерта

След като излязоха от бара, Рап и Донатела ускориха крачка. Рап вървеше отляво, а Донатела — отдясно. Това беше стар професионален навик. Двамата можеха да стрелят, боравят с нож или с юмруци и с двете си ръце, но Рап предпочиташе лявата, а Донатела — дясната страна. Движеха се на юг по Виа Брера. Наближаваше осем вечерта. Уличните лампи светеха. Беше преваляло и тротоарите блестяха. Минувачите бяха малко.

— Ако не искаш да ми кажеш къде отиваме, тогава поне ми кажи кой те нае — настоя Рап.

Донатела продължи да крачи забързано. Яката на черното й сако беше вдигната. Бе свела брадичка и вървеше като в атака.

— Аз самата не знам отговора на този въпрос.

— Не знаеш или няма да го кажеш?

— Каква е разликата?

— Много добре знаеш каква е разликата — раздразнено отвърна Рап. — Знаеш ли кой те нае, или не?

Тя кисело се засмя.

— О, знам кой ме нае, но не знам кой е наел него.

— Кой ти даде досието на обекта?

Тя поклати глава.

— Не мога да ти кажа.

— Защо? Човекът да не е свързан с МОСАД?

— Не ми задавай повече въпроси засега. Трябва да помисля известно време.

Рап издържа на мълчанието само няколко крачки.

— Къде отиваме?

— В твоя хотел. Искам да се запозная с приятелката ти.

Тъй като не успя да долови никакъв хумор, Рап каза:

— Няма да стане. Съветвам те да погледнеш сериозно на нещата, Дони. Питър Камерън, когото ти уби, беше работил двайсет години в ЦРУ. Някои много важни хора искат да знаят защо се е бъркал в операции на бившата си кантора и за кого е работил.

— Мислех, че ще ме защитиш.

— Няма да мога да те защитя, ако не ми кажеш кой те нае за удара.

— Тогава имаме проблем, защото в момента едва ли ще мога да ти кажа.

Рап я сграбчи за ръката и рязко я дръпна.

Донатела спря.

— Дони, не се майтапя! Айрини Кенеди знае, че ти си убила Камерън. Има доказателства, че по това време си била в Щатите. Има те записана на касета от охранителната камера. На записа се вижда как излизаш от кабинета на Камерън в университета „Джордж Вашингтон“. Освен това може да ти изброи най-малко още трима души, които ти си убила, като си забила шило в ухото им. Готова е да стигне докрай и няма да се спре пред нищо. Позволи ми да проведа разговора с теб само заради мен и да се опитаме да потулим всичко без скандали и инциденти.

Донатела издърпа ръката си и отново тръгна напред.

— Много ти благодаря. Ако наистина искаш да ми направиш услуга, върни се във Вашингтон и кажи на Айрини, че нямам нищо общо с това.

Рап започна да губи търпение.

— Дони, не бъди неблагодарна! Ако не бях аз, вече щяха да са те сграбчили направо от улицата и сега щеше да седиш вързана в някое тъмно мазе с натъпкани с психотропни препарати вени и черна качулка на главата.

Донатела се обърна рязко и предизвикателно насочи пръст към лицето му.

— Не ме заплашвай.

Рап я плесна по ръката и се приближи до нея.

— Какво, по дяволите, ти става? Знаеш правилата. Ти си един нищо и никакъв наемен убиец. Приела си бърза поръчка и си убила човек, който се е бъркал в работата на ЦРУ. А сега ЦРУ иска отговори.

— Е, тогава ще трябва да ги търсят на друго място, защото аз нямам намерение да говоря. — Донатела се обърна и бързо пресече Виа Сенато.

Рап остана неподвижен, стиснал юмруци. Проследи я с поглед как влиза в Джардини Публичи. След миг на нерешителност все пак я последва. Донатела вървеше към квартирата си, а не към хотела. Рап изтича от другата страна на улицата и й извика да го почака. Тя сякаш не го чу и ускори крачка. След малко Рап я настигна. Опита друг подход.

— Дони, извинявай, че аз трябваше да ти донеса лошите новини, но съм тук, за да те защитя. От когото и да се страхуваш, аз ще те пазя от него.

Тя му хвърли скептичен поглед с ъгълчето на окото си, но не спря.

— Не ми вярваш. Мислиш, че не съм в състояние да те защитя? Дони, дай ми само името на човека, който те въвлече в това, и се кълна, че ще сторя всичко възможно да не ти се случи нищо лошо.

— Само… помълчи малко, пет минутки. Само за това те моля. Не казвай нищо, докато не стигнем другия край на парка.

Рап си наложи да замълчи. Донатела беше много твърд и упорит характер. Сама трябваше да стигне до извода, че най-добре е да му разкрие кой я е наел. След като си пое дълбоко въздух, Рап хвана дланта й и я стисна силно. Положението й не беше за завиждане. Който и да я беше наел, беше пропуснал да й спомене на кого е нужна главата на Питър Камерън.