Винс Флин - Орион

— В университета „Джордж Вашингтон“ имаше един професор, с който страшно много исках да говоря. За нещастие някой забучи шило в ухото му и му проби мозъка, преди аз да успея да стигна до него. Имаш ли някакво предположение кой може да е извършил подобно нещо?

Донатела извърна поглед. Беше в ръцете му. Рап я беше виждал да убива по този начин и преди. Реши да контрира:

— Защо искаше да говориш с него?

В очите на Рап проблеснаха гневни пламъчета. Той се наведе толкова близо до нея, че дъхът му докосна лицето й.

— Защото се опита да ме убие! — изсъска.

Оперативна зала, четвъртък сутринта

Полковник Грей имаше на разположение вниманието на всички присъстващи. Дори Айрини Кенеди, която не можеше да бъде изненадана с нищо, клатеше глава от възхищение пред дръзкия план на командира на специалния отряд „Делта“. Смелостта на замисъла беше поразителна.

Президентът Хейс погледна озадачено полковника.

— Изпробвали ли сте го вече на практика?

— Да, сър.

— Как?

— Взехме три тежкотоварни хеликоптера МН–47Е от 160-и авиационен полк за специални операции (АПСО) и натоварихме всеки от тях с по един мерцедес и четирима бойци от „Делта“. Проведохме полет от военновъздушната база „Поуп“ в Северна Каролина до Хълбърт Фийлд във Флорида. Щом пристигнахме на място, проведохме осем отделни учения за проникване и измъкване за период от осем дни. Стремяхме се да направим учението колкото се може по-реалистично. Всяка нощ изпращахме два хеликоптера „МН–53 J Пейв Лоу“ с членове на „Делта“. Задачата им беше да разчистят площадката за кацане и да осигурят нейната охрана за пристигането на хеликоптерите МН–47 Е. През първите две нощи се справихме доста лесно. Избрахме за кацане асфалтирани пътища в отдалечени части на базата. „Пейв Лоу“ пристигнаха в предварително определения район, командосите взеха под охрана и маркираха пистата за кацане. МН–47 Е долетяха малко по-късно и кацнаха без проблеми. Колите бяха разтоварени и момчетата от „Делта“ започнаха учебната си мисия. После отново натовариха мерцедесите и хеликоптерите отлетяха. През следващите две нощи, когато „Пейв Лоу“ пристигнаха, те откриха, че районът за кацане е зает от потенциално враждебни сили. Трябваше да се преместят на резервните площадки за кацане. С всяка изминала нощ непрекъснато усложнявахме мисията, докато не стана изключително трудна. Симулирахме падане на един от хеликоптерите, попадане на екипите под неприятелски огън, докато разтоварват колите, хвърлихме срещу тях жива сила.

— И? — попита президентът.

— Справиха се доста добре. От учението си направихме изводи какво още е необходимо, за да увеличим шансовете за успех. Също така се уверихме, че ако ни дадат зелена светлина, ще можем да задействаме плана в много кратък срок.

— От думите ви излиза, че можете да излетите с няколко хеликоптера за Ирак, да се приземите, да разтоварите колите, да стигнете с тях до Багдад, да ударите целта и да се измъкнете невредими. — Хейс поклати глава. — Извинете ме, ако звуча прекалено скептично, но споменатото от вас ми се вижда неизпълнимо.

— Аз се занимавам с неизпълними задачи, сър. Нали затова ми се плаща.

Президентът Хейс се засмя.

— Полковник, наистина ли мислите, че можете да извършите подобно нещо?

— Зависи от това, какво прикритие сте готов да ни предоставите, сър.

— Какво имате предвид?

— Ако операцията бъде изпълнена по начина, който ви описах току-що, давам на хората си петдесет до шейсет процента шанс за постигане на основната задача и оттегляне без жертви.

— Малки ми се виждат подобни шансове! — изкриви лице Хейс.

— Мога да ги увелича до деветдесет процента, ако имате готовност да разширите обхвата на операцията.

— Как?

Грей хвърли поглед към двамата генерали. Флъд и Кембъл кимнаха като един.

— Ще е много трудно хеликоптерите да проникнат дълбоко в иракското въздушно пространство, без да бъдат прихванати от радарите на противовъздушната отбрана. За да успеем, трябва да създадем хаос. Генерал Флъд ме информира, че един от вашите планове за действие предвижда масиран въздушен удар.

— Да, това е нещо, което обмислям.

— Е, ако пилотите внесат смут сред иракската противовъздушна отбрана и в комуникационните връзки малко преди моите момчета да влязат, ще се създаде идеална обстановка. А ако пък продължат да бомбардират, докато ние свършим, ще ни окажат безценна помощ.

— Искате да изпратите хората си в Багдад, докато там се сипят бомби? — не вярваше на ушите си президентът.