Винс Флин - Орион

Колите се стрелнаха по пътя и четирийсет и пет секунди след това стигнаха до основната порта. Докато минаваха през нея, Рап улови за секунди образа на мъжа, който им отвори портата. Той сигурно беше един от хората от ВВС, изпратен да среже катинара и да осигури периметъра. Около четиристотин метра по-нататък по радиостанциите прозвуча гласът на майор Бърг:

— Като ви дам сигнал, включете фаровете. Три… две… едно… включвай.

Всичките трима шофьори свалиха очилата за нощно виждане и включиха фаровете. Много важно беше да го сторят едновременно. Ако го бяха направили, докато още носеха очилата, щяха временно да ослепеят. Сега, след като пътят им вече беше осветен, екипът се поотпусна. Гласът на майор Бърг отново прозвуча по радиостанциите на командосите:

— Добра работа, момчета. Двайсет минути до Багдад и после започва истинското забавление.

Капитолия, понеделник следобед

Ханк Кларк беше навил ръкавите на бялата си риза. Опрял лакти о бюрото, разтриваше с пръсти слепоочията си. Искаше му се сега да беше в убежището си в Капитолия, но нямаше как да стигне дотам, без да му налетят глутница репортери и оператори.

Трябваше да е доволен от начина, по който се бяха развили събитията, но нещо не му даваше мира. Кларк не можеше да разбере какво точно пропуска да забележи. Чувстваше, че нещо се мъти. Свидетелските показания на Кенеди, или по-скоро липсата на такива, беше изненада за всички, но не толкова голяма, колкото рейдът на ФБР в кабинета и дома на Ръдин. Кларк се надяваше Стивъкън да не е бил многословен в разкритията си. Ръдин мразеше ФБР и нямаше да им сътрудничи, но ако обвиненията към него бяха истински, можеше и да им издаде Стивъкън и Браун, за да отърве кожата. А пък и президентът го съветва за негово добро да не притиска Кенеди. После Кенеди излиза и почва да говори за националната сигурност. Нещо ставаше, но той не можеше да разбере какво.

Във външния кабинет изведнъж врявата рязко се засили. Кларк тъкмо се канеше да стане да види какво има, когато вътре нахълта Ръдин. Костеливият конгресмен затръшна вратата и заразмахва ръце.

— Знаех, че няма да вдигнеш проклетия телефон, затова направо дойдох тук. Какво, по дяволите, стана?

Кларк дълбоко си пое дъх и потисна желанието си да каже на Ръдин да си затваря устата.

— Какво искаше да сторя, Албърт?

— Да я разкъсаш на парчета!

— Не мисля, че подобно нещо би направило добро впечатление по телевизията.

Ръдин спря пред бюрото на Кларк.

— Не ми пука какво впечатление ще направи, Ханк. Проклетата кучка призна, че е посъветвала президента да нападнат къщата ми. Моята къща!

— Според мен Джетланд се представи добре.

— Да не си си изгубил ума! Той приличаше на един помпозен задник!

Кларк се изкушаваше да попита Ръдин дали скоро е гледал записи от слушането, но вместо това каза:

— Така щях да изглеждам и аз, ако я бях нападнал.

— Не трябваше изобщо да я оставяш да се измъкне по този начин! Не го разбирам! — Ръдин фучеше. — Вчера си свърших своята работа, а днес ти просто седя и бездейства.

— По-полека, Албърт. — Кларк посочи стол. — Седни. Преуморил си се. С Кенеди е свършено. — Не знаеше защо, но почувства нужда да успокои по някакъв начин Ръдин.

— За това няма спор. Президентът по-добре да си търси друга кандидатура. — Ръдин седна. — Знаеш ли, преди да започне всичко, щях да съм напълно доволен и ако само бях сложил край на кариерата й, но не и сега. — Отпуснатата кожа на гушата му се разтресе, когато поклати глава. — Сега искам да влезе в затвора.

— Не те виня — излъга Кларк. — Ако беше посъветвала президента да нахлуят в моя кабинет и дом, и аз щях да побеснея.

— Това означава ли, че ще ме оставиш да организирам собствени слушания?

Кларк се усмихна лукаво.

— Мисля, че ще има повече от достатъчно работа и за двете комисии.

Двамата си позволиха да се размечтаят как ще унищожат Кенеди.

Това блаженство беше прекъснато ненадейно от гласа на личната секретарка на Кларк по телефона.

— Сенаторе, президентът Хейс е на линията.

Кларк опули очи в престорен израз на изненада.

— Благодаря ти, Деби. Сега ще вдигна. — Стрелна Ръдин с поглед: — За какво ли е това?

Ръдин плесна с ръце и ухилено обяви:

— Обажда се да оттегли кандидатурата. За какво друго ще да е?

Кларк си помисли, че конгресменът е прав. След като беше отстранил Кенеди, сега можеше малко да си отдъхне и да помогне Браун да бъде следващата кандидатура. Освен това той още можеше да свика слушанията. Ще обясни на президента, че за да се успокоят духовете, е необходимо едно сурово разследване на Кенеди от Ръдин и Конгресната комисия по разузнаването.