Винс Флин - Орион

— Точно така.

— Някой от нашите съюзници обади ли се да пита какво става?

— Току-що говорих с британския министър-председател. Аз му позвъних. Не го информирах за ядрените заряди, но казах, че става нещо сериозно. Мисля да се обадя и на крал Фахд точно преди акцията да започне, както и на руския президент. А после имам дълъг списък.

— Значи до този момент нямаме изтичане на информация?

— Не. — Президентът потропа с кокалчета по масата.

Секретността около операцията беше удивителна благодарение на два фактора. На първо място — краткият период между получаването на информацията и провеждането на операцията. Цялата машина се задейства само за шест дни — истинско доказателство за бойната готовност на военните. Вторият фактор бе резултат от случайност. Благодарение на конгресмена Ръдин и появата му в „Срещи с пресата“ Вашингтон и голяма част от света се бяха съсредоточили върху скандала. Президентът беше разчистил работната си програма и прекара целия ден в Оперативната зала — действие, което при нормални обстоятелства щеше да разтревожи много столици по света. Но днес служителите от външното разузнаване, които обикновено обръщаха внимание на подобни детайли, си помислиха, че Хейс е изоставил всичко друго, за да се опита да спаси кандидатурата на Кенеди.

Погледът на Кенеди пробяга по въздушното пространство около Багдад и тя забеляза масивната въздушна армада, която се трупаше в северната част на Саудитска Арабия и Персийския залив. Тя знаеше плана за бойните действия наизуст. Бяха го повторили отново сутринта. Сините триъгълници, които се събираха по иракската граница, бяха американски самолети, зареждащи резервоарите си от големите въздушни танкери КС–135. По-близо до границата имаше формация от щурмови хеликоптери „АН–64 Апачи“, които щяха да бъдат поведени в бой от „MH–53J Пейв Лоу“. Самолетите с радари за земно наблюдение на ВВС JSTAR им бяха дали точните местонахождения на ракетните установки земя-въздух, които иракчаните бяха изпокрили из целия безлюден район южно и западно от Багдад.

В северната част на Персийския залив бойната група на „Индипендънс“ се беше установила на петдесет километра от кувейтския бряг. Самолетите на самолетоносача бяха вдигнати във въздуха, подкрепяни от две ескадрили F/А–18 на Морската пехота, излетели от Кувейт. В началната фаза на операцията корабите от бойната група щяха да изстрелят над 100 крилати ракети. В допълнение група бомбардировачи В–52, излетяла от базата на остров Диего Гарсия в Индийския океан, се намираше на четирийсет минути полет от позицията, от която щеше да изпрати към Ирак товара си от осемдесет и четири крилати ракети.

С толкова много самолети във въздуха сигурно щяха да им задават неприятни въпроси. Затова, за да се държат нещата потулени, по-рано през деня американските военни аташета в посолствата в страните от Персийския залив информираха страните-домакини, че Съединените щати ще провеждат учение за проверка на бързината на реагиране при непредвидени ситуации, което ще започне точно в 19.00 часа местно време. Пентагонът провеждаше подобни учения за проверка на готовността няколко пъти в годината, за да държи във форма частите си. И за да държи нащрек Саддам.

Генерал Флъд затвори и двата телефона и каза:

— Господин президент, групата F–111 са излетели, презаредили са и ще бъдат над целта двайсет минути след като дадете заповед.

Военните стратези бяха решили, че осем F–111 ще имат достатъчна мощ, за да унищожат обекта. Те бяха убедени, че ще могат да постигнат пълно унищожение само с два самолета и се надяваха да използват останалите шест за някои други цели, които бяха подбрали внимателно. Осемте F–111 носеха суперпроникващи бомби GBU–28/B „Дълбоко гърло“. Ако Рап и екипът от „Делта“ не успееха да изпълнят задачата, болницата щеше да бъде изравнена със земята от бомбардировачите.

Президентът не искаше да мисли за подобен вариант точно сега.

— Какво е положението на сухопътния екип?

— Дотук всичко върви добре. Напредват без инциденти, а предният елемент докладва, че районът е обезопасен.

Президентът погледна екрана.

— Дайте ми разстановката на времето отново.

— Вече трябва да докоснат земята. — Флъд също погледна към екрана. — Приблизително след седем минути. Ще им трябват минута или две да разтоварят колите, а после има около километър и половина до изоставения завод. Оттам са пет километра и половина до Шосе 144, главния път между Кербала и Багдад. След това им предстои пътуване по права линия до болницата. Петдесет километра. Ако не се натъкнат на неприятности, пътят от момента, в който излязат на Шосе 144, до болницата трябва да им отнеме двайсет и шест минути.