Винс Флин - Орион

— Значи трябва да са при болницата след около четирийсет минути — намеси се Кенеди.

— И искат бомбите да започнат да падат около минута след като пристигнат.

Президентът не можеше да разбере каква е причината за решението на Рап. Цялата работа му се струваше все по-сложна и по-сложна. Беше проявил дързост, за която преди дори и не беше мечтал. Ако Рап и екипът на „Делта“ се проваляха, с него беше свършено. Комбинацията „скандал с Кенеди — мъртви американски войници“ щеше да бъде неговият погребален марш.

Усетила, че е нервен, Кенеди го стисна за ръката.

— Не се тревожете, сър. Мич няма да се провали.

— Надявам се да си права.

Ирак, понеделник през нощта

Четирите хеликоптера прорязваха пътя си в хладния въздух над пустинята като змии в пясъка. Те не летяха по прав маршрут към „Скорпион 1“, изоставения завод за химически оръжия в околностите на Багдад. Предварителният курс беше въведен във високотехнологичната навигационна система на машините. Това им позволяваше да избегнат всички села, големи пътища и иракски радарни инсталации. Летяха само на трийсет метра над пустинята, на разстояние само сто метра между тях, със скорост над двеста километра в час. Нямаше място за грешка.

В товарния отсек на втория „Чинук“ Рап се опитваше да не мисли изобщо за мисията. Когато се вдигнаха във въздуха, мислите му излязоха от контрол. Той погледна към двамата стрелци на вратите. Те бяха застанали зад 7.62-милиметрови самолетни оръдия „Минигън“, способни да разсекат кола надве. Когато стреляха нощем, тези оръдия сякаш бълваха огън. Въздухът влизаше през отворите отстрани и по пода на фюзелажа се образуваше течение, което почти заглушаваше рева на двигателите и витлата. Мерцедесът скриваше от погледа му третия стрелец при задната рампа, но Рап знаеше, че е там, опасан с обезопасителни ремъци и стиснал дръжката на закрепената на стойка картечница М 60. Колата беше захваната за пода на хеликоптера с четири въжета. Боец от „Делта“ седеше зад волана, готов да изкара колата от машината веднага щом докоснат земята. Тримата стрелци носеха на главите си пилотски шлемове с очила за нощно виждане и комуникационни устройства, за да могат да казват на пилотите и навигаторите какво виждат. Стрелците летяха буквално с извадени извън фюзелажа глави.

Големият хеликоптер правеше лупинги, накланяше се настрани и се гмуркаше във въздуха. Чувството за ориентация така се объркваше, че и при най-лекото докосване или движение на човек му се гадеше. Рап беше свикнал с това, както и момчетата от „Делта“.

Един от стрелците на вратите изостави поста си. Мина покрай всеки от мъжете, като го стисваше за рамото и разперваше пет пръста. Почти бяха стигнали и когато докоснеха земята, основното задължение на Рап беше да не се пречка и да остави „Делта“ да си върши работата. Рап мислено мина още веднъж през списъка с нещата за изпълнение. Представи си визуално как ще тръгне всичко веднъж щом стигнат болницата. Знаеше точно какво да направи, за да вкара вътре екипа, като тук изобщо не се разчиташе на огневата мощ.

Няколко минути по-късно Рап почувства, че хеликоптерът намалява скорост. Близо бяха. Изведнъж голямата птица се наклони и увисна със задната си част. Грубата маневра не притесни Рап. Той добре знаеше какво става. Всичко беше включено в инструктажа. Екипът за специални тактики на ВВС беше приготвил терен за кацане на паркинга на изоставения завод и беше подредил на равни разстояния четири инфрачервени стробоскопски светлини, които не можеха да се видят с невъоръжено око, но през очилата за нощно виждане светеха ярко като прожектори. Всичките четири гиганта щяха да кацнат на интервали от по няколко секунди право върху инфрачервените светлини.

Хеликоптерът се приземи с глухо тупване и момчетата от „Делта“ веднага скочиха на крака. Двигателят на Мерцедеса оживя и автомобилът беше освободен от въжетата. Пет секунди след като кацнаха, колата беше изкарана навън по рампата. Рап излезе от хеликоптера веднага след командосите от „Делта“ и скочи на предната седалка до шофьора.

Трите коли светкавично набраха скорост и се понесоха в непрогледната нощ. Рап не се колеба да си закопчае колана. Автоматичните фарове на колата бяха изключени и щяха да останат така докато не стигнеха главния път. Рап едва различаваше другата кола пред тях. За щастие сержантът зад волана си беше сложил очила за нощно виждане.