Винс Флин - Орион

Накрая той вдигна слушалката.

— Господин президент.

— Ханк, нямам много време, затова ще бъда кратък. До десет минути ще започнем да бомбардираме Ирак. Вече информирах шефовете на двете камари. Също така подписах президентски указ, разрешаващ употребата на смъртоносна сила от членове на американските специални части, които са в района. Не мога да бъда по-конкретен в момента, но ще организираме брифинг по-късно вечерта. Моля те, направи ми услуга и задръж новината за себе си, докато тя не бъде огласена.

— Задължително, господин президент.

— Благодаря, Ханк. Ще поддържаме връзка.

Линията прекъсна и Кларк бавно остави слушалката. Ръдин още се намираше в блаженото си състояние и злорадстваше.

— Какво каза? Оттегли ли номинацията?

Кларк не отговори веднага.

— Не. Обади се да ме информира, че след десет минути ще бомбардираме Багдад.

— Какво? — подскочи Ръдин. — Няма начин! Той не може… не мога да повярвам, че…

— Може и го прави. — Мислите трескаво запрепускаха в главата на Кларк.

— Като в „Да разлаем кучетата“! Всичко цели да отклони вниманието на медиите, за да оставят на мира Кенеди.

Кларк се замисли върху думите на конгресмена. В това време Ръдин закрачи из кабинета, бълвайки ругатни. Кларк познаваше Робърт Хейс доста добре и не смяташе, че е от онези, които ще вдигнат на бойна нога войници и самолети само за да се отклони вниманието от една политическа криза. Но властта върши удивителни неща с морала на човек. Погледна към почервенелия от яд Ръдин.

— Мислиш ли, че ще го направи?

— И още как! Той би се отървал от цялата ми партия само за да си спаси задника! — Ръдин спря и забоде пръст в гърдите си. — И проклет да съм, ако му позволя да го стори. Ще отида и ще кажа на всеки журналист, че това е абсолютен фарс!

— Направи каквото трябва, Албърт. Но ще трябва да почакаш да завалят бомбите.

Багдад, понеделник през нощта

Рап беше дал на членовете на „Делта“ съвет. Те бяха истински професионалисти, мъже, които не гледаха с добро око, когато странични хора се опитваха да ги поучават и да им казват какво да правят. Затова внимателно подбра думите си, но беше ясен и категоричен. Каза им: „Дръжте се дръзко, арогантно. Ако някой ви се изпречи на пътя, заплашете, че ще го убиете.“ Така процедираше Удай Хюсеин. Беше го научил от баща си и дори го беше задминал. Саддам беше безсърдечен, но поне в действията му имаше някаква логика. Употребата на сила преследваше безпрекословно подчинение, страха на поданиците му. Ако хората се страхуваха, те нямаше да могат да надигнат глава и да се опълчат. Удай, от друга страна, изглежда, изпитваше перверзно удоволствие от осакатяването и убиването на невинни хора по най-ужасни начини.

Саддам толерираше бруталното поведение на Удай поради три причини. Първата, че самият Саддам не беше безгрешен, втората, че Удай му беше син, и третата, че садистичното държане на Удай обслужваше и неговите цели. То помагаше да се всява страх дори сред най-високопоставените помощници на Саддам. Посланието беше ясно — не оплесквайте нещата или ще дам на Удай да се позабавлява с вас.

Разказите за зверствата бяха широко разпространени из цял Ирак и сред западните разузнавателни служби. През 1995 г.‍ двамата зетьове на Саддам, Хюсеин Камел и Саддам Камел избягаха в Йордания заедно с дъщерите на иракския диктатор. Не след дълго обаче Саддам ги убедил да се върнат в Багдад. Обещал да им прости. След завръщането им в Багдад Удай настоял пред баща си, че трябва да послужат за назидание на другите. Саддам склонил. Удай ги измъчвал часове наред, после ги убил и като ясно послание към иракския народ изгорил къщите им до основи. И всичко това — пред очите на сестрите си.

Имаше и една история за приятел, който дръзнал да критикува сина на Саддам. Удай затегнал корда на пениса му и после налял една след друга три бутилки джин в гърлото му. Мъжът умрял в нечовешки болки. Само година по-рано баща му беше изпратил един от високопоставените си съветници да разговаря с Удай за състоянието на нещата в държавата. Удай открил снизходителност в отношението на човека. Отрязал тестисите му и ги хвърлил на кучетата си. Мъжът бил оставен да живее, за да напомня на всички, че към Удай трябва да се отнасят със страхопочитание. Рап разказа тези и много други истории на момчетата от „Делта“, за да разберат какъв ужас вселява Удай Хюсеин в душите на всички иракчани. Именно от този страх зависеше да стигнат безпрепятствено до бомбите.