Винс Флин - Орион

Командосите от „Делта“ и Рап застанаха до необозначената метална врата. Никой от тях не знаеше какво ги очаква от другата страна. Водещият бутна вратата точно в мига, в който земята се разтърси от бомбена експлозия наблизо.

Войникът, дежурен в малката стая, говореше по телефона и беше провесил на рамо картечница. Той ококори очи — дали от експлозиите, дали от внезапната поява на групата от Специалната републиканска гвардия.

Каквато и да беше причината, Рап не искаше да си губи времето, за да разбере. Той направи крачка напред, наведе се и изкрещя:

— Затваряй телефона!

Мъжът промърмори бързо нещо в слушалката и нервно я тракна. После веднага козирува на Рап и докладва:

— Генерал Хюсеин, американците ни нападнаха. Трябва да ви заведем до бомбоубежището.

— Знам, че са ни нападнали, идиот такъв! Затова съм тук. Заведи ме при бомбите.

Без да се колебае, пазачът се обърна и вкара ключа в армираната стоманена врата. Отвори я рязко и направи жест на човека, когото мислеше за Удай Хюсеин, да влезе. Рап мина вътре и се оказа в едно малко по-голямо помещение. Пазачът нервно вкара друг ключ в една кутия на стената. Две тежки врати се плъзнаха настрани, за да разкрият голям товарен асансьор. Всички се качиха в него и пазачът натисна единия от двата бутона.

— Доктор Ли тук ли е? — викна Рап.

Пазачът не смееше да го погледне в очите.

— Извинете, генерал Хюсеин?

— Кореецът! — извика той.

— Да, мисля, че е тук — отвърна уплашено пазачът.

— С кого говореше по телефона?

— С щаба, господин генерал.

— Защо?

— Пращат още хора за всеки случай.

Командосите от „Делта“ на улицата не можеха да чуят какво казва иракският войник. Затова Рап повтори:

— Щабът пращал допълнително хора! Идиоти! Само ще привлекат повече внимание към мястото!

Асансьорът спря и вратите се отвориха. Чакаха ги двама пазачи. Бяха застанали мирно, стиснали автомати в ръце, от двете страни на огромната противоударна врата. Пазачът, който беше слязъл с тях, се обади:

— Мога да се обадя в щаба и да им кажа да не изпращат хора, господин генерал.

— Да, обади се! — извика Рап. Той продължи напред, накуцвайки, и влезе в огромна зала, с размери поне 30 на 100 метра и стени с височина шест метра.

Майор Бърг приближи до Рап и прошепна:

— Камери.

Рап погледна нагоре и веднага забеляза четири.

— Разположи хората си. Остави двама тук, за да се погрижат за пазачите. — Чу силен шум и се обърна. Голямата противоударна врата се плъзгаше.

— Спрете! — изкрещя. — Не съм издавал заповед да затваряте вратата!

Пазачът до стената веднага натисна червен бутон с дланта си и отново застана мирно. Рап му излая:

— Обади се в щаба и им кажи, че ще отрежа топките на идиота, който е решил да привлече вниманието към това място!

Пазачът изтича до най-близкия телефон и грабна слушалката.

Рап огледа залата и забеляза празно помещение в другия край. В остъклената стая имаше няколко души в бели лабораторни престилки и шапки на главите. Рап тръгна натам с майор Бърг и четирима бойци. Влетя в стаята и изгледа петимата корейци, облечени от главата до петите в хирургически облекла.

— Доктор Ли!

Един от мъжете излезе и размаха ръце. Рап предположи, че това е доктор Ли. На английски със силен акцент кореецът каза:

— Не… не… не може да идвате тук, облечен така.

Рап извади един от никелираните пистолети 45-и калибър, издърпа ударника и насочи дулото към главата на доктора.

— Никой не ми казва какво да правя! — кресна.

Ученият сведе глава.

— Извинявайте.

— Къде са оръжията? — Рап не знаеше дали доктор Ли вече се е срещал с Удай, но дегизировката до този момент действаше.

— Оръжията ли? — попита кореецът.

— Бомбите, идиот такъв! Американците знаят за тях. Бомбардират ни от въздуха и един от шпионите ни каза, че планират да хвърлят една от специалните си бомби по болницата.

— Но те не са готови!

— Не ме интересува дали са готови! — Рап посочи към една количка в другата част на стаята. — Сложете най-важните части на количката веднага! Трябва бързо да ги изкараме оттук!

Доктор Ли се обърна и започна да дава нареждания на сътрудниците си на корейски. Рап погледна към двамата бойци от „Делта“, които бяха специалисти по експлозивите и бяха инструктирани какво да търсят. Кимна им да държат под око учените. Сетне хвана майор Бърг за ръката и го изведе отвън, в голямото хале.

— Накарай хората си да заложат експлозиви в тази стерилна стая. — Всеки член на щурмовия екип носеше на кръста си достатъчно пластичен експлозив С 4 да срути сградата.