Винс Флин - Орион

— Не излизайте оттук, или ще бъдете застреляни!

След това затвори вратата и излезе на улицата. Сложи тялото на Ли в багажника на най-задната кола и закопча на китките му пластмасови белезници. До него се появи Бърг.

— Какво правиш?

— Доктор Ли ще прекара следващите няколко години, като ни разказва всичко, което знае за ядрената програма на Саддам.

Бърг се усмихна.

— Добра идея. А сега вече можем ли да се разкараме оттук?

— Да. Накарай един от твоите да затвори вратата, като заложи отвътре още експлозив с трийсетсекундно забавяне на взрива.

Бърг даде заповед и хората му се захванаха за работа. Един по един те се изтеглиха до мерцедесите и се качиха в тях. Стрелците в люковете на покривите прикриваха изтеглянето с картечниците, докато и последният човек не се качи. Групата от всяка кола се преброи набързо и Бърг нареди да потеглят.

Колите бързо набраха скорост и се отдалечиха от горящите бронетранспортьори, приближавайки се към звуците на сирени, зенитна стрелба и бомбени експлозии. Нощното небе се озаряваше от трасиращите снаряди. Секунди по-късно те завиха по „Шари ал Урдун“, друго основно шосе, и се устремиха по него с пълна скорост. След километър излязоха на Шосе 10, празна магистрала с шест ленти. Докато майор Бърг докладваше по радиостанцията на полковник Грей, колите се понесоха със 180 километра в час към чакащите ги хеликоптери, към безопасността и успеха.

Оперативна зала, понеделник следобед

Полковник Грей беше информирал генерал Флъд по защитена срещу подслушване спътникова връзка, че екипът е изпълнил основната задача без жертви и е на път за „Скорпион 1“.

Хейс имаше чувството, че нещо прояжда отвътре стомаха му. Толкова беше напрегнат, че несъзнателно закрачи напред-назад из залата. Макар това да помогна на главнокомандващия да се поотпусне, на останалите не им свърши никаква работа.

Хейс беше взел най-смелото и дръзко решение в политическата си кариера. Без съмнение беше постъпил правилно, което не означаваше обаче, че му харесва да е така. Дълбоко в себе си той съзнаваше, че Израел го е използвал. Бяха изпратили Бен Фридман във Вашингтон, знаейки, че Америка няма да остане безучастна. Ако Израел беше взел нещата в свои ръце и беше бомбардирал Ирак, арабската коалиция, организирана срещу Саддам, щеше да се разцепи. Израел си даваше сметка, че на Хейс не му остава нищо друго, освен да действа решително.

Това някак засенчи всичко останало, което беше вършил през миналата седмица. Робърт Хейс беше горд мъж и се стремеше винаги да постъпва правилно. Той не обичаше да го водят за носа и да си играят с него. Не обичаше да бъде оръдие в чужди планове. Докато крачеше, той взе решение. Някои неща щяха да се променят, щом мисията приключеше. Ако акцията се провалеше, с него беше свършено. Единственият начин да изгаси пожара, запален от конгресмена Ръдин, беше да удържи пълна победа. Нищо друго нямаше да го спаси и враговете щяха да се нахвърлят върху му. Хейс не хранеше илюзии за бъдещето си. Ако Рап и екипът от „Делта“ не успееха да се върнат от Ирак с ядрените устройства, него щяха да го разпънат на кръст.

Взря се в големия екран и петте сини триъгълника на запад от Багдад. Само ако можеха да се задвижат! Погледът му се премести върху един от другите телевизори, включен на Си Ен Ен. Конгресменът Албърт Ръдин бълваше огън и жупел по отношение на бомбардировката на Ирак. Преди това Хейс го беше гледал по Ен Би Си. Със сигурност до края на деня конгресменът щеше да „разлае кучетата“. Този задник вече настояваше за слушания и разследване на военната акция.

Точно в този миг президентът реши, че ще унищожи Албърт Ръдин, каквото и да му струва. За цялата му над двайсет и пет годишна кариера подобни мисли му идваха за първи път. Но сега той се размечта как ще съсипе в политически план Ръдин. Ръдин беше предупреден да си наляга парцалите, и то не само от Хейс, а и от ръководството на цялата партия. Беше му отправен строг ултиматум, но въпреки всичко продължи. Щеше да си плати за магарешкия инат и арогантност. Ако Рап и „Делта“ изпълнеха задачата си, щяха да дадат на Хейс меча, необходим му да свърши работата. Но ако се проваляха, мечът щеше да отиде при Ръдин. Така или иначе, само един от двамата щеше да оцелее.

Докато Хейс започваше поредната си обиколка около масата, шефката на кабинета Валъри Джоунс му протегна някакви листове.

— Прегледайте това, моля.