Винс Флин - Орион

Президентът взе четирите страници и без да казва нищо, се зае да ги чете. Успокоително беше, че има с какво да се разсее от мисълта за мисията. По средата на първата страница той спря, подпря листа на стената, задраска някаква дума и добави на ръка друга. Четеше изявлението си, написано от Валъри Джоунс и прессекретарката на Белия дом Мишел Бърнард. Залата за пресконференции на горния етаж вече се пукаше по шевовете от репортери и фотографи, които чакаха Бърнард да ги осведоми какво става. Хейс направи няколко промени и върна листовете на Джоунс.

— Изглежда добре. Добави обаче едно нещо.

Прекъсна го баритонът на Флъд:

— Господин президент, изтеглянето е завършено. Екипът е на път за Саудитска Арабия.

Хейс се обърна към големия екран. Петте сини триъгълника най-накрая бяха започнали да се местят.

— И се връщат до един? — поиска да се убеди президентът.

— До един — потвърди генералът.

Президентът се обърна към Джоунс и Бърнард:

— Качете се горе и дайте брифинг. Кажете, че ще направя обръщение към нацията довечера в девет часа.

— Трябва да обсъдим… — започна Джоунс.

— Всичко е наред, Валъри, знам какво правя!

— Но, сър, дори нямате подготвена реч…

— Не се притеснявай. Няма нужда от реч.

Когато двете излязоха, Хейс се върна при масата. Генерал Флъд му махна да седне и се наведе към него:

— Господин президент, все още задържаме полета на F–111. Какво да правим?

Хейс хвърли поглед към екрана. Добре знаеше кои са второстепенните цели. Бяха подбрали четири бункера за командване и контрол и четири двореца на Саддам. Хората от Националната разузнавателна служба бяха избрали дворците от списък с над двайсет след подробно изучаване на хиляди фотографии. В четирите, които избраха, имаше най-голяма вероятност да се крият инсталации за производство на оръжия за масово поразяване. Хейс разбираше, че сега е най-подходящият момент да ударят. Трябваше да балансира човешките загуби на цивилни на едната везна и шанса да нанесе съкрушителен удар на Саддам — на другата. Суперпроникващите бомби щяха да разрушат до основи целите. След кратък размисъл президентът погледна Флъд в очите:

— Имаш разрешението ми.

Флъд вдигна слушалката.

— Започвайте — нареди кратко.

Кенеди сложи ръка на рамото на президента.

— Сър, трябва да проведем няколко обаждания.

Хейс въздъхна. Списъкът беше дълъг и имаше доста да обяснява. Кенеди предложи първо да се обадят на министър-председателя Голдберг. Президентът се съгласи. След малко двамата мъже вече говореха по защитената връзка.

— Господин премиер — започна Хейс.

— Чаках да се обадите, господин президент — отвърна, леко раздразнен, Давид Голдберг.

— Извинете ме, че не ви уведомих за операцията предварително, но поради очевидни причини я пазихме в пълна тайна.

Голдберг, верен на своя лаконичен стил, попита направо:

— Имате ли да ми съобщите някакви новини?

— Да. Преди около час американски специални части щурмуваха болницата „Ал Хюсеин“ в Багдад и постигнаха основната си цел. Оръжията, които те търсиха, сега са у нас, а обектът е разрушен без никакви щети на болницата.

Последва невероятно дълго мълчание. Най-накрая Голдберг изрече:

— Господин президент, народът на Израел ви е длъжник.

Хейс се усмихна на Кенеди, която слушаше разговора на другия телефон.

— Много любезно от ваша страна. Извинявам се, че не мога да говоря дълго, но ще чакам да се срещнем другата седмица.

Израелският министър-председател планираше да посети Вашингтон скоро заради насрочените мирни преговори с палестинците.

— Убеден ли сте, че арабският ми съсед ще дойде след това, което се случи тази вечер?

— О, сигурен съм, че Ясер ще дойде. Няма да пазя тайната дълго. Имам намерение да кажа на целия свят какво е искал да направи Саддам.

— Надявам се ролята на моята страна да не бъде спомената — вметна тревожно Голдберг.

— От само себе си се разбира.

— Вие сте голям съюзник на израелския народ, господин президент.

— А Израел е бил винаги голям съюзник на Съединените щати — отвърна Хейс; не звучеше много убеден. Кенеди му подаде листче с едно име. Хейс кимна и продължи: — Господин Голдберг, ще ми направите ли услуга? Предайте моята благодарност и извинение на полковник Фридман.

— С удоволствие, но за какво трябва да се извинявате?

— Посрещнах го малко хладно, когато дойде във Вашингтон миналата седмица.

— А, не се притеснявайте за това — засмя се Голдберг. — Новините, които ви е донесъл, със сигурност не са ви развеселили.