Винс Флин - Орион

Хейс кимна на Кенеди. Тя доближи до разпънатата стойка и окачи на нея табло, на което беше залепена фотографията на учения.

— Доктор Ли е бил „взет под наем“ от правителството на Северна Корея. Заедно с още половин дузина учени. В замяна севернокорейците са получили от Саддам около четирийсет милиона долара в суров петрол. Доктор Кенеди ще ви даде документация в доказателство на това, след като свърша.

Президентът отново извърна очи към Кенеди:

— Следващата фотография, моля.

Кенеди свали снимката на Ли и я смени със снимка на град, направена от въздуха. Една от сградите в центъра беше оградена с червено.

— Саддам положи големи усилия да скрие придобивката си. До такава степен, че построи производственото съоръжение за тези оръжия под болницата „Ал Хюсеин“ в Багдад. — Президентът отново замълча. — Не е необходимо да ви обяснявам мотивите му за това. Нека само да кажем, че замисълът беше низък и долен. Но Саддам вече не може да ни шокира с нищо. — Президентът поклати глава. — Изправен пред тази неприемлива ситуация, на мен не ми остана алтернатива, освен да ликвидирам тези оръжия. На човек като Саддам Хюсеин, човек, който използва отровни газове срещу собствения си народ, не бива изобщо да се позволява да разполага с разрушителната сила на атомна бомба. В девет часа вечерта багдатско време ние започнахме офанзивата, за да унищожим оръжията и инсталацията.

Американски специални части извършиха дързък рейд срещу обекта и в същото време започна въздушната бомбардировка. Имам удоволствието да ви съобщя, че операцията премина успешно. Обектът беше разрушен и нямаше никакви цивилни жертви. Повтарям, никакви цивилни жертви. В допълнение, екипът на Специалните части, който проведе нападението, успя да плени трите ядрени устройства. Оръжията бяха изведени от Ирак и в момента се готви инспекция на ООН, както и на всички американски сенатори и конгресмени, които все още изпитват съмнения в честността на президента.

Коментарът беше добре премерен, но с това Хейс не свърши. Тепърва започваше.

— Също така имам удоволствието да ви съобщя, че всички американски военнослужещи, които участваха в операцията, се върнаха невредими в базите си. Искам да се извиня на съюзниците и на политиците на Капитолия, че не им съобщих за операцията по-рано, но не можех да рискувам оръжията да бъдат преместени. Националната сигурност беше от най-голямо значение и тук стигаме до втората причина за моето изявление.

Вчера цялата операция беше застрашена от провал от конгресмена Албърт Ръдин. Той излезе по телевизията и разкри строго секретна информация. — Президентът поклати глава с отвращение. — Конгресменът Ръдин, заслепен от омразата си към ЦРУ, в стремежа си да унищожи доктор Кенеди реши да даде на целия свят името и фотографията на един от най-добрите в страната експерти по борбата с тероризма. Мнозина от вас в медиите сигурно са прекарали деня в опити да открият кой е този човек. Е, поради съображения за националната сигурност не мога да ви кажа много за него. Само ще ви съобщя, че той е човекът, който води екипа по време на рейда в Багдад. Без неговата храброст и безкористност мисията нямаше да успее. Името му е Мич Рап и той току-що завърши последната си мисия — „благодарение“ на конгресмена Ръдин и неспособността му да постави националната сигурност над личните си вражди.

Мнозина от вас бяха шокирани от акцията и нахлуването в дома и кабинета на конгресмена тази сутрин. Нека да ви обясня как се стигна до тях. Доктор Кенеди и аз седнахме с директора на ФБР Роуч снощи и му показахме засекретените документи за кариерата на господин Рап в ЦРУ. Мога да ви уверя, че законът е бил спазван и от мен, и от моя предшественик. Досието съдържа президентски укази, оторизиращи употребата на смъртоносна сила. За всеки от тях ръководството и на Конгреса, и на Сената са били уведомени съгласно закона. Погледнато формално, конгресменът Ръдин, в качеството си на председател на Комисията по разузнаването на Конгреса, е трябвало редовно да бъде уведомяван навреме за всяка секретна акция. Самият аз и моят предшественик многократно сме спорили с парламентарното ръководство на двете камари и сме посочвали, че на конгресмена Ръдин не може да се има доверие, като му се дава подобна информация. Те бяха съгласни и затова Ръдин беше държан в неведение. Ситуацията беше трудна. Трябваше да балансираме между правото на информация на Конгреса и националната сигурност. Смятахме, както и ръководството на Сената и Конгреса, че изпълняваме задълженията си по закон.