Винс Флин - Орион

Мерцедесите без проблеми продължиха по Шосе 144. Магистралата с шест ленти беше относително спокойна — наближаваше единайсет и половина вечерта. Малкото коли и камиони веднага им даваха път, щом колоната ги доближаваше със скорост сто и двайсет километра в час. Когато стигнаха покрайнините на града, те завиха по магистрала „Абу Гураиб“, също с шест ленти, която щеше да ги отведе в сърцето на Багдад. И в зъбите на врага. Отляво се простираше фабриката за боеприпаси „Абу Гураиб“, а отдясно бяха основните казарми на Републиканската гвардия — над десет хиляди войници ударни части, готови да потушат всякакъв бунт срещу Саддам.

Изведнъж Рап забеляза, че водещата кола леко забавя скоростта.

Погледна напред и видя полицейски автомобил в средната лента.

— Не намалявайте скоростта! — нареди по радиостанцията. — В тази страна няма ченге, което да се изправи на пътя на тази колона!

Всички мерцедеси бяха със затъмнени стъкла, затова беше невъзможно да се види кой пътува вътре. Докато минаваха покрай полицейската кола, Рап погледна към полицая. Както си мислеше, мъжът изобщо не посмя да вдигне очи към профучаващите покрай него луксозни седани.

Компютърните карти в колата бяха страхотни. Бяха свързани със Системата за глобално позициониране и непрекъснато показваха точното местонахождение на колоната. Маршрутът им до болницата беше отбелязан със зелено. Като допълнителна предпазна мярка всеки от членовете беше запаметил местонахождението на болницата и улиците, водещи към нея.

Предната кола даде десен мигач и зави. След малко щяха да отбият за болницата. Когато се готвеха да завият по „Шари Арбаат“, Рап забеляза в далечината някакъв проблясък. За част от секундата си каза, че сигурно е светкавица, но последваха още три. Взривовете не идваха от въздуха, а избухваха от земята. Изведнъж в нощното небе се появиха огнени ивици. Рап разбра, че това са крилати ракети. Гледката беше изумителна — малък метеоритен дъжд. На юг започнаха да избухват ярки светкавици, които все повече се приближаваха до тях, докато в един момент не почнаха да чуват гърмежите. Шофьорите продължаваха да карат към болницата. Когато стигнаха „Шари ал Мансур“, завиха наляво и увеличиха скоростта. Няколко пресечки по-късно подминаха руското посолство и трябваше да заобиколят спрелите по средата на пътя коли.

В същия миг, на една пресечка от тях, на не повече от трийсет метра от земята, над главите им профучаха с писък крилати ракети. Колите се разтресоха от звука, но продължиха още по-бързо. Болницата се намираше на няколко пресечки. По радиостанцията Рап каза:

— Майоре, видя ли събралата се пред руското посолство тълпа?

— Тъй вярно.

— Местните знаят, че ще са в безопасност, ако отидат там по време на въздушно нападение.

— Прието, тръгваме по второстепенния път. Всички ли разбраха? На оттегляне ще минем по второстепенния път.

Шофьорите потвърдиха, че са разбрали заповедта, и групата продължи напред. Експлозиите избухваха все по-близо до тях и Рап се запита дали не са си изгубили ума да пожелаят доброволно да участват в операцията. Категорично беше поискал бомбардировките да започнат минути след като пристигнат в болницата. Не по-рано. Най-големият му страх беше, че подземното съоръжение ще бъде буквално запечатано от дебели врати, когато въздушното нападение започне.

Взеха последния завой. Страничният вход за болницата се намираше нагоре и наляво. Улицата беше празна. Рап не знаеше дали да смята това за добър знак, или за лош. Колите спряха и в един миг се отвориха дванайсет врати. Всеки от командосите имаше своя задача. На задната седалка на първата и третата кола бойците от „Делта“ извадиха през люковете на покривите и закрепиха на триноги 7.62-милиметровите картечници „Хеклер и Кох“. Тежките оръжия щяха да изкормят всяко превозно средство, по-леко от бронетранспортьор. А ако, не дай Боже, се появеше танк, те имаха три противотанкови управляеми ракети LAW 80. Тримата шофьори застанаха до колите си и оставиха двигателите да работят. Всеки беше въоръжен с къс автомат-карабина М4А1 с усъвършенстван оптически мерник и подцевен 40-милиметров гранатомет М203. Шофьорът на средната кола щеше да прикрива вратата, когато влизащият екип проникнеше вътре.

Останалите седмина и Рап бързо отидоха при вратата. Всеки от мъжете с изключение на Рап носеше картечен пистолет със заглушител „Хеклер и Кох MP10“. Тези оръжия бяха безшумни 9-милиметрови машини за близък бой. Това беше най-подходящият избор за настоящата задача. Ако не беше Рап, командосите щяха да са въоръжени с друго оръжие. Първоначалният план беше да вземат АК–74 и АКСУ — стандартното оръжие на Специалната републиканска гвардия, но се намеси Рап. Той обясни, че Удай е побъркан на тема пушкала и хората от личната му охрана носят най-добрите оръжия, които могат да се купят с пари.