Винс Флин - Орион

Майор Бърг показа белите си зъби под плътните черни мустаци.

— Предният екип е стигнал на половината път дотам. Дотук няма никакви проблеми.

— Значи е време да се качваме по конете?

— Да. Отпрашваме след пет минути. — Бърг замълча. — Последна възможност да се откажеш.

— Нямаш толкова пари да ми платиш, за да пропусна този шанс.

Вратата на командната барака пак се отвори и оттам излезе полковник Грей.

— Майор Бърг, събирай хората си и се качвайте на хеликоптерите! — Полковникът приближи Рап и протегна ръка за сбогуване. — Късмет, Мич. Де да бях на твое място сега.

Рап знаеше, че полковникът не преиграва. Стисна ръката на Грей. Помисли дали да не предаде по него съобщение за Анна в случай, че не се върне. Но след моментно колебание реши да не го прави. Благодари на полковника и отиде да си вземе екипировката.

Оперативна зала, понеделник следобед

От Капитолия Кенеди отиде направо в Белия дом. Свидетелстването й приключи толкова рязко, че завари медиите неподготвени. Те се бяха настроили за цял един следобед, изпълнен с неприятни въпроси и уклончиви отговори. Когато излезе от Харт Билдинг трийсет минути след като беше дошла, повечето камери пред сградата бяха оставени безстопанствени. Все още имаше доста фотографи, които се опитаха да я хванат как си тръгва, скачайки пред бодигардовете й.

Когато пристигна в Белия дом, телохранителите останаха вън при колите. За нейно нещастие, защото още от входа на Западното крило я подхвана прессекретарката на президента Мишел Бърнард и не я пусна чак до Оперативната зала.

— Айрини, имаш ли нещо против да ми кажеш за какво беше цялата гюрултия?

Бърнард имаше една от най-стресовите професии във Вашингтон.

Кенеди я харесваше и не й завиждаше за положението, в което се беше озовала.

— Какво ти каза президентът?

— Нищо. Това е проблемът. — Бърнард се огледа, за да се увери, че никой от пресата не ги подслушва. — Чакалите са по петите ми, а аз изглеждам в очите им като идиот. Не мога да потвърдя или отхвърля нищо. Изглеждам така, сякаш изобщо не съм в час.

— Не е толкова страшно, Мишел.

— Колко скапани са нещата? — не мирясваше Бърнард.

Изчакаха двама служители от Белия дом да ги подминат и Кенеди отговори:

— Приготви се за дълга нощ.

— Толкова ли е зле?

— Не бих казала; само те предупреждавам, че нощта ще е дълга.

Бърнард я изгледа тревожно:

— Как, по дяволите, можеш да си толкова спокойна? За Бога, Айрини, те искат да те изгорят на клада!

Кенеди спря пред външната врата на Оперативната зала и набра личния си код за достъп. После каза:

— Не се притеснявай, никого няма да горят на клада. — Отвори тежката врата и добави: — Обещавам да ти кажа нещо до довечера. Имай ми доверие, дотогава е по-добре да не знаеш какво става. — Кенеди затвори вратата след себе си и отвори друга от лявата си страна.

Защитената срещу подслушване конферентна зала беше претъпкана с хора. Генерал Флъд с четиримата си помощници, министърът на отбраната Кълбъртсън, Кейси Бърн, заместник-държавният секретар, Майкъл Хейк, съветникът по националната сигурност — всички бяха тук. Президентът, както винаги, беше седнал начело на масата. Той се обърна, за да види кой влиза. Когато съзря Кенеди, веднага стана.

— Айрини, страхотна работа. Оправи се с Джетланд като истински професионалист.

— Благодаря ви, сър. Спечелихме си малко време, но се боя, че никак не е много. Какво е положението с операцията?

— Седни тук. — Президентът побутна един стол. Кенеди се настани между генерал Флъд и Хейс. Флъд държеше по една слушалка, долепена до всяко ухо.

Президентът посочи към един от трите големи екрана на стената.

— Това е образ в реално време от AWACS, който патрулира над северните района на Саудитска Арабия. — На екрана се виждаше по-голямата част от Ирак, Кувейт и северната част на Персийския залив, както и северните и източните части на Саудитска Арабия. Образът се предаваше чрез спътник от самолет „Е–3 Сентри“, оборудван със система AWACS. Това бяха самолети „Боинг 707“ на Военновъздушните сили с монтирани отгоре им големи куполи. — Предната група вече е на земята. — Хейс посочи към екрана. — Виждаш ли синия триъгълник южно от Багдад?

Кенеди присви очи. След миг забеляза района, точно на запад от река Тигър.

— Да.

— Пристигнаха преди по-малко от пет минути. Поставили са под охрана района и ние дадохме зелена светлина на щурмовия екип.

— Това щурмовият екип ли е? — Кенеди посочи четири сини триъгълника, групирани близко един до друг, на половината път между Багдад и саудитската граница.