Винс Флин - Орион

Операцията бе планирана като първото изпитание в действие на суперсекретния отряд на армията за борба с тероризма „Делта“. През онази студена априлска вечер пет транспортни самолета и въздушни цистерни С–130 трябваше да се срещнат с осем хеликоптера „RH–53D Сий Стелиън“ на място, означено като „Пустиня 1“. Хеликоптерите после трябваше да презаредят с гориво и да закарат командосите от „Делта“ до една местност в планините около Техеран. За нещастие мисията претърпя пълно фиаско, след като два от осемте хеликоптера „Си Стелиън“ загубиха ориентация по пътя към „Пустиня 1“, а на трети се появиха механични повреди. Не бяха останали достатъчно хеликоптери, за да се довърши започнатото, затова операцията беше отменена. И тук положението се влоши още повече.

Докато един от „Морските жребци“ маневрираше за презареждане с гориво, перката удари ЕС–130Е и двете машини, хеликоптерът и самолетът, избухнаха в пламъци. Екипът трябваше спешно да се евакуира, като остави в пустинята всичките хеликоптери и горящия самолет.

Веднага след катастрофата военните създадоха група за разследване, която трябваше да успокои критиките в медиите и на Капитолия. Адмирал Джеймс Холоуей беше председател на групата и за щастие на Специалните сили той не си го изкара на тях. Групата състави документ, който стана известен като Докладът „Холоуей“. В него ясно бяха изложени несъответствията при операция „Орлов нокът“. Най-напред в списъка беше въпросът за хеликоптерите. Докладът заключаваше, че за да имат шансове за успех тайните операции в бъдеще, военните трябва значително да подобрят въздушните действия с хеликоптери.

Резултатът беше формирането на секретна авиационна част, означена като „Оперативен отряд 160“. Четирийсет висококвалифицирани кандидати бяха подбрани, за да съставят отряда. От тези първоначални четирийсет пилоти повече от половин дузина загинаха в учебни инциденти, докато караха винтокрилите машини на границата на техническите им възможности, и то в най-неподходящи метеорологични условия. По това време те станаха известни като „Нощните ловци“. В началото на деветдесетте отрядът се беше разраснал значително и наброяваше вече 400 авиатори. Тогава му беше дадено и официалното име — 160-и авиационен полк за специални операции, или АПСО. Пилотите се упражняваха непрекъснато в най-лошите условия, като буквално бръснеха земята със скорост над двеста километра в час. Именно затова са най-добрите пилоти на хеликоптери в света.

Рап многократно беше поверявал живота си в ръцете им. Техниците по поддръжката работеха по хеликоптерите на филтрираната червена светлина. Сцената пред него сякаш беше извадена от научнофантастичен филм. Пилотите седяха в кабините на големите „МН–47Е Чинук“ и също работеха на слабата червена светлина. Понеже щяха да летят при нощни условия, не трябваше да излагат очите си на силна светлина поне един час преди излитането. При тези момчета нямаше да има катастрофи от типа на „Пустиня 1“.

Рап знаеше, че провеждат подробна предполетна проверка на машините. Модернизираните „Чинук“ струваха по 35 милиона долара единият. Всяка от птичките беше способна да транспортира трийсет войници или голям товар. Хеликоптерите бяха оборудвани с Усъвършенствана навигационна система, или УНС. С помощта на двайсет различни системи като Доплеровата навигация, автоматични указатели на курса, указатели на височината на полета, GPS и сума ти компаси и жироскопи УНС казва на пилотите точно къде се намират по всяко време. Машините разполагаха също с високоусъвършенстван радар за следене на релефа и устройство за инфрачервен образ FLIR. Тази интегрирана система позволяваше на пилотите да проникват дълбоко на територията на противника, като следват извивката на терена, във всякакви метеорологични условия, да се приземяват точно на уреченото място и да излитат отново за секунди.

Три от четирите хеликоптера бяха натоварени с белите мерцедеси. Екипът щеше да се раздели и да пътува всеки при своята кола — четирима от „Делта“ във всеки хеликоптер, Рап в средния. Четвъртият „Чинук“ бе поддръжка.

Вратата на командната барака се отвори и скръцването го извади от унеса му. Полковник Грей се показа и изкрещя заповеди на подчинените си. Секунда по-късно майор Бърг, командирът на щурмовия екип, застана до Рап.

— Готов ли си, Удай Хюсеин? — попита на арабски Бърг.

Рап се усмихна.

— Да. Да отиваме да им натрием носа — отвърна също на арабски.