Винс Флин - Орион

Кенеди се зае да изучава герба, закрепен в средата на мраморната стена зад тях. Обзе я спокойствие. Един от основните принципи на разузнаването е да съумееш да заблудиш противника, да го накараш да си мисли едно, докато планираш друго. Ситуацията беше такава и сега. Това беше последният й гамбит.

Защракаха фотоапарати. Събитието се предаваше по националните телевизионни канали. Сенаторите на трибуните с техните фаланги от помощници зад тях я гледаха така, сякаш беше масов убиец. Днес Кенеди беше раненото животно. Лешоядите вече кръжаха над нея, хиените също бяха близо. Никой от тях не изпускаше от очи дребничката Айрини Кенеди. Пред камера залозите стават още по-високи. Днес някои щяха да направят политически кариери и за тази цел трябваше да унищожат кариерата на държавен служител, който през последните петнайсет години бе работил неуморно за антитерористичната кауза.

Сенатор Кларк, загорял, в тъмен костюм и ярка вратовръзка, удари с дървеното чукче. Залата не му обърна внимание и той отново удари, този път — по-силно. Разговорите секнаха, възцари се тишина. Кларк стрелна с поглед Кенеди. Припомни си срещата с президента предната вечер. Вероятно Хейс блъфираше, но имаше вероятност и да не е така. Кларк си каза, че трябва да се движи предпазливо. Като цар в шахматна игра той реши да остави първо другите фигури да направят ходовете си на бойното поле.

— Доктор Кенеди — поде сенаторът мрачно, — искам да ви напомня, че давате показания под клетва.

— Съзнавам това, господин председател.

— Доста неща се случиха, откакто разговаряхме тук последния път в петък. — Сенаторът хвърли поглед върху някаква хартийка пред него — жест, който щеше да направи добро впечатление по телевизията. — Питах се дали, преди да започнем с въпросите, бихте искали да отговорите на обвиненията, които бяха отправени към вас вчера от конгресмен Ръдин.

Кенеди понечи да каже нещо, но не й дадоха възможност. Петима сенатори запротестираха като един.

— Извинете ме, господин председател! — прогърмя гласът на сенатор Джетланд. Колегите му млъкнаха. Той не изчака председателстващият да му даде думата. — Мисля, че ще отговорим по-уместно на целите, които сме си поставили с днешната среща, като всички ние зададем по няколко конкретни въпроса на номинираната за поста. — Сенаторът от Ню Мексико хвърли бърз поглед към Кенеди и продължи: — Трябваше да започнем в десет сутринта, но обстоятелствата наложиха да се забавим до един. А сега вече е един и десет. Предлагам, ако доктор Кенеди има да направи някакво изявление, то или да бъде записано направо в стенограмата, или да го прочете, ако остане време после.

Въпреки жаждата за кръв се намериха и неколцина сенатори, които искаха да изслушат Кенеди. Те разбираха какво замисля Джетланд и не искаха да изглеждат в очите на публиката като рекетьори. Те започнаха да защитават Айрини, но бяха прекъснати.

Изненадата дойде от мястото на свидетеля:

— Ако сенатор Джетланд предпочита да процедираме така, нямам нищо против — предизвика го Кенеди.

Джетланд беше политически клоун, доскоро — съюзник на ЦРУ. Беше работил и в правната комисия. Славеше се като един от най-яростните критици на президента Хейс.

Отново без да поиска думата от председателя, сенатор Джетланд сграбчи микрофона:

— Много мило от ваша страна, доктор Кенеди. Бих искал да започна, като ви попитам до каква степен имахте пръст в акцията на агентите в дома и кабинета на конгресмена Ръдин тази сутрин?

— Бихте ли се конкретизирали?

Джетланд се усмихна вяло.

— Вие ли посъветвахте президента или директора на ФБР Роуч — повиши глас — да се проведе акцията срещу конгресмена Ръдин?

Всички погледи се впериха в Кенеди. Тя се приведе напред.

— Да, аз.

Залата забръмча като кошер. Сенатор Кларк заблъска с чукчето. Кенеди заговори отново:

— Аз посъветвах и президента, и директора Роуч да издадат заповед за обиск на конгресмена Ръдин.

Сенатор Джетланд опря лакти на масата:

— Намирам за много тревожен факта, че сте подели кампания на лична вендета срещу член на Камарата на представителите, след като той публично отправи към вас конкретни обвинения, застрашаващи кариерата ви.

— Това въпрос ли е, или констатация, сенатор Джетланд? — не трепна Кенеди.

— Както искате, така го приемете. Само кажете истината. — Джетланд едва се сдържаше да не избухне.

— Единственото нещо, което ще кажа, е по повод на избраната от вас дума „вендета“. Тонът й беше равен и авторитетен. — Нямам намерение да организирам никакви вендети срещу конгресмена Ръдин. Според мен фактите ще покажат, че конгресменът е този, който провежда вендета срещу ЦРУ.