— Благодаря ти, че дойде, Ханк.
— За нищо, Боб. — Бяха работили заедно в Сената и насаме изоставяха официалностите.
— Ела да седнем там. — Президентът посочи към канапетата до камината. — Да ти налея ли нещо за пиене?
— Не, благодаря. — Кларк разкопча сакото си и седна.
Хейс зае място срещу него и започна:
— Е, старото ти приятелче Албърт Ръдин забърка голяма каша.
Кларк много внимаваше в тона на президента. Отново се разтревожи, че той може би знае повече, отколкото показва. Сенаторът въздъхна и отвърна:
— Утре ще е големият цирк.
— Няма съмнение. — Президентът се облегна назад и отпусна ръка върху облегалката на канапето. — Какво мислиш да правиш?
— Добър въпрос. Както сигурно предполагаш, телефонът не спря да звъни цяла сутрин. Всеки репортер в този град иска да знае какво ще се случи утре. Обадиха ми се всички членове на моята комисия. Повечето са направо бесни. Считат, че ако казаното от Албърт по телевизията е вярно дори само отчасти, с доктор Кенеди е свършено.
Това не беше новина за президента и той го знаеше. Шефката на кабинета му вече беше говорила с няколко сенатори демократи от комисията — те бяха склонни да се дистанцират от президента и издигнатата от него кандидатура.
— А какво казва ръководството на твоята партия? — провокира събеседника си Хейс.
Кларк срещна погледа му.
— Искат главата ти.
— И ти ще ги послушаш ли?
Кларк сведе очи.
— Знаеш, че не ми харесва да върша това, Боб.
— Не отговори на въпроса ми.
— Няма да оспорвам взетите от теб решения — опита Кларк.
— Но някой от комисията ти ще го стори. Може би сенатор Джетланд?
— Боб, безсилни сме пред подобно нещо. Храня огромно уважение към теб, но знаеш как действа системата. Във водата има кръв и акулите вече се събират наоколо.
— Определено е така. — Хейс замълча. След малко продължи: — Ханк, ти беше добър колега през годините. Затова ще те предупредя. Направи услуга на себе си и отложи слушанията с ден или два.
— Няма как да го сторя. — Кларк поклати енергично глава.
Президентът реши, че не трябва да насилва нещата. Битката беше на републиканците срещу демократите, а Албърт Ръдин стоеше по средата — много опасно място на политическия терен във Вашингтон.
— Като на приятел ти споделям, утре доктор Кенеди ще бъде много мълчалива. Не си усложнявай живота и карай по-любезно с нея.
— Колко мълчалива?
— Като се позове на документа за неразгласяване на информация, засягаща националната сигурност, който е подписала при постъпването си в ЦРУ, тя ще откаже да отговаря на всякакви въпроси по време на открито за медиите слушане.
— Уважавам много доктор Кенеди, но тя не може да постъпи така. Ако се държи по този начин, няма да ми остане друго, освен да я разпъна на кръст.
— По-добре недей — предупреди го президентът.
Кларк се намръщи.
— Нали помниш сделката. Ако Екип „Орион“ бъде разкрит, пешкира опира Стансфийлд. Или тя. Трябва да се яви пред моята комисия и да признае вината. Ще направя всичко, за да я защитя.
— Е, утре тя няма да го стори. Затова бъди разумен и не й давай много зор. — Президентът стана. — Като на приятел ти казвам, Ханк. Избери мъдрия подход утре.
Кларк се запита какви козове крие в ръкава си Хейс. Този човек беше буквално в шах и мат и на всичкото отгоре имаше смелостта да го вика в Овалния кабинет и да се опитва да го сплашва. Вътрешно Кларк искаше да му се изсмее в лицето, но се държеше така, сякаш обмисля сериозно думите на Хейс.
Изправи се и отвърна:
— Ще помисля върху предупреждението ти.
Оперативна зала, неделя вечерта
Президентът приключи срещата си с Кларк и се върна долу, където министърът на отбраната, съветникът по националната сигурност, Айрини Кенеди и началникът на Обединеното командване го чакаха. Министърът на отбраната Рик Кълбъртсън се беше върнал от Колумбия същата сутрин и президентът лично го беше информирал за ситуацията в Ирак. Охраната около обекта беше толкова силна, че Хейс реши да посвети в плановете си ограничен кръг хора. Единственият човек от Обединеното командване, който знаеше за приготовленията, беше генерал Флъд. Другите министри не знаеха нищо за болницата „Ал Хюсеин“ и това, което лежеше под нея.
— Не ставайте — махна Хейс и кимна на Флъд.
Генералът раздаде текстове с кратка информация на всеки от присъстващите.
— Господа — обърна се Флъд към офицерите от Обединеното командване, — имам удоволствието да ви съобщя, че в светлината на последните демонстрации на агресивно поведение на иракската противовъздушна отбрана президентът ни даде зелена светлина да влезем и да ги прочистим. В материалите, които ви раздадох, ще откриете списък на целите. — Списъкът на целите за иракския театър на военни действия се актуализираше всеки ден с помощта на въздушното, космическото и оперативното разузнаване. Военните около масата не бяха виждали толкова подробно описание на целите от края на Войната в Залива. Те ококориха очи, докато разлистваха страниците. Към всяка цел беше посочено наименование, описание, координати по GPS и тип на боеприпасите и техните носители, които щяха да бъдат използвани.
Читать дальше