Винс Флин - Орион

Тя кимна. Съзнаваше, че президентът трябва да изпусне парата. А като началник на кабинета му тя беше главният буфер.

— Да, помня.

— Е, този негодник въпреки предупрежденията ми продължи да се бърка в работите на изпълнителната власт.

— Той е председател на Конгресната комисия по разузнаването, сър.

— Но също така е и демократ, да го вземат мътните! — викна Хейс. — Уж трябва да е на наша страна. Трябва ли да си създавам ядове с конгресмен от собствената ми партия!

— Сър, виждам, че сте ядосан, но трябва да ви предупредя…

Президентът вдигна ръка като пътен полицай.

— А аз знам, че си шеф на кабинета ми и ме предпазваш да не извърша нещо глупаво, но този път, Валъри, няма връщане назад. Албърт Ръдин извърши политически грях. Заби ми нож в гърба! Единият от двама ни излиза от играта!

Джоунс кимна. Щеше да опита отново по-късно, когато той се поуспокои.

— Какво искате да правя?

— Искам цялото проклето партийно ръководство тук! — Президентът посочи към пода и тръгна да излиза. — Слизам долу. Щом пристигнат, ми се обади.

— Искате ли да дойда с вас? — Джоунс се боеше президентът да не каже нещо необмислено.

— Не! — отсече Хейс. Излезе от Овалния кабинет и се запъти към Оперативната зала.

Изненада се, че освен Кенеди, генерал Флъд и генерал Кембъл присъстваха и половин дузина техни служители. Тримата се бяха навели над масата и гледаха някакви карти. Когато забелязаха президента, те се изправиха.

— Господа, не знаех, че сте тук. Ако ни извините за малко, трябва да говоря насаме с доктор Кенеди.

Военните много добре знаеха какво се е случило в предаването „Срещи с пресата“. Даваха си сметка, че още преди да е изтекла седмицата, ще бъдат привикани в Капитолия да отговарят на някои много неприятни въпроси. А моментът не можеше да бъде по-неподходящ.

Докато офицерите излизаха от залата, президентът покани с жест Кенеди да седне. Сам той остана прав. Опря длани на масата и срещна очите й:

— Айрини, много съжалявам. Съжалявам, че се забърка в това.

Кенеди се усмихна:

— Господин президент, аз съжалявам, че ви забърках в това. Албърт Ръдин ме мразеше много преди да станете президент.

— Не, нямах предвид това. Говоря за онова, което те помолих да сториш през осемдесет и осма година. Създаването на Екип „Орион“. — Той поклати глава. — Никога не сме предполагали, че един от нас ще ни разкрие.

— Сър, аз си давах сметка за рисковете, когато поех поста. Ако можех да избирам, не бих се поколебала нито секунда отново да постъпя по този начин.

Хейс сведе глава.

— Знам, знам. Което е още една причина да не заслужаваш подобна участ.

Кенеди беше очаквала подобно нещо. Беше въпрос на политика, а в политиката никога не е по-напрегнато и жестоко, отколкото по време на боричканията при утвърждаване на кандидатура. Беше прекарала по-голямата част от деня в размисли за бъдещето си и то не изглеждаше много розово. Особено що се отнасяше до възможността да стане първата жена — директор на ЦРУ. Натискът върху Хейс да оттегли кандидатурата й беше огромен. Кенеди не можеше да го накара да издържи докрай. Ще се оттегли сама. Тя обаче се съмняваше, че ще се стигне дотам. По лицето на Хейс отгатна, че според него всичко е свършено. Но тя бе подготвена за това, което се случваше. Томас Стансфийлд знаеше, че рано или късно ще дойде денят, в който Екип „Орион“ ще бъде разкрит. Сенаторите и конгресмените, които го бяха накарали да обяви война на терористите на тяхна територия, бяха настояли Стансфийлд да играе ролята на огнена стена. Ако отнякъде се чуеше, че ЦРУ избива хора в Близкия изток, сделката беше Стансфийлд да поеме цялата вина и да не споменава никого от сенаторите и конгресмените. Такова беше първоначалното споразумение.

Без да казва на политиците, Стансфийлд реши да добави един анекс към споразумението. Той създаде серия от досиета, които пазеше на сигурно място в директорския си кабинет. Досиетата съдържаха уведомителни писма до ръководството на Конгреса и Сената, като под всички стоеше дата, един ден след започването на тайните операции на Екип „Орион“. Така изискваше законът и в края на краищата затова Ръдин беше бесен. В допълнение към досиетата Стансфийлд беше натрупал и доста обилна информация за голям брой влиятелни законодатели от Капитолия — онзи вид информация, която не биха искали да се разчува. Кенеди видя светлина в тунела, макар че само преди часове ситуацията й се беше струвала безнадеждна.