Винс Флин - Орион

Ръсърт беше толкова шокиран, че можа да каже само:

— Това са много сериозни обвинения, конгресмен Ръдин.

— Да, така е.

— Възнамерявате ли да проведете слушания по този въпрос, или ще предадете документите на Министерството на правосъдието?

Ръдин отново хвърли поглед върху Зебърт и се обърна към водещия:

— Тъй като моята комисия не пожела да се занимае с въпроса и тъй като Айрини Кенеди трябва да даде показания пред Сенатската комисия по разузнаването утре, смятам да предам тези доказателства на сенатор Кларк и да видя дали, поне веднъж, някой ще може да получи ясни отговори от нея.

В кабинета си Кларк беше скочил на крака; кипеше от въодушевление. Албърт Ръдин току-що му беше дал в ръцете всичко, за което той беше работил упорито до този момент. Утре, точно в 13.00 часа, Кларк щеше да удари с чукчето и да постави началото на едно от най-драматичните и очаквани от всички процедури по утвърждаване, които Америка е виждала досега. Кларк беше участвал във взимането на решението за финансирането на Екип „Орион“. Тогава, като част от сделката, Томас Стансфийлд обеща да отиде на жертвената клада като главен виновник, ако нещо се обърка. Сега Кенеди щеше да постъпи по същия начин. Кларк ще остане над кавгата и ще си придава държавнически вид, когато утре колегите му се нахвърлят върху Кенеди.

Телевизионната аудитория ще е огромна. И това ще е само началото. Скандалът ще е на корицата на всяко списание и на първа страница на всеки вестник. Неговото лице и име ще се запечатат трайно в съзнанието на всеки гласоподавател в тази страна. И това ще го изстреля направо при кандидатите за президенти.

Саудитска Арабия, неделя вечерта

Рап стоеше на върха на естествено скално възвишение и гледаше към напуканата пустинна земя долу, по пътя към Багдад. Беше облечен в бежова пустинна камуфлажна униформа. Това място беше кръстено от Пентагона „Оазис 1“. Малцина знаеха за неговото съществуване. Намираше се на върха на саудитско-иракската граница, на триста и двайсет километра от Багдад. Скалното образувание, което оформяше по естествен начин периметъра на предната оперативна база, стърчеше от червеното море от пясък като вулканичен остров по средата на бурен океан. Рап беше единственият цивилен, посещавал базата. Военният персонал, който населяваше скалния остров, дори не го наричаше в разговорите си база. Мъжете с черни барети го наричаха преден авангарден обект или рейдови обект. Това беше царството на Специалните. Змиеядците викаха на „Оазис 1“ „Змийското гнездо“. Дори над входа за пещерите висеше надпис, правен на ръка, който приветстваше с: „Добре дошли в Змийското гнездо“. Пиенето понякога доста развинтва въображението.

Бойците от Специалните сили са по-различни от другите. Всъщност на Рап му се струваха напълно нормални, но за останалите военни бяха друга порода. Гордееха се, че си имат собствени правила и когато бяха пристигнали на това място, първо си построиха бар. На всички американски военни в Саудитска Арабия беше строго забранено да употребяват алкохол. Това обаче не спираше „зелените барети“, „Делта Форс“, военноморските тюлени и пилотите на хеликоптери, които населяваха обекта.

Те бяха пристигнали във военновъздушната база „Принц Султан“ предната вечер, след като пролетяха без спиране разстоянието от Северна Каролина с няколко зареждания с гориво във въздуха. Пътуваха с огромните товарни „С–141 Старлифтър“. Освен екипа, който щеше да отиде в Багдад, полковник Грей изпрати допълнително 100 командоси от „Делта Форс“. Част от този отряд щеше да играе важна роля като поддръжка в случай, че основният екип попадне в засада и трябва да бъде измъкнат. За останалите полковник Грей беше планирал нещо специално.

Кацнаха в „Принц Султан“, на около сто километра от столицата Рияд, под прикритието на мрака. Американската част от базата се намира вътре и е силно охраняван обект. Най-вече заради трагичния бомбен атентат от 1996 г.‍ в Дхаран, при който загинаха деветнайсет американски военнослужещи. Членове на Специалните части непрекъснато идват и си отиват, но рядко пристига многобройно подразделение, освен ако не е планирано някакво учение. Поради тази причина отрядът напусна базата само часове след като кацна. Още беше тъмно, когато пилотите на хеликоптери от 160-и авиационен полк за специални операции на Сухопътните сили и Първо крило за специални операции на ВВС вдигнаха във въздуха командосите към северната граница. По-голямата част от отряда беше стоварена в „Оазис 1“, а другите бяха разпръснати по протежение на границата на предварително избрани места, които „зелените барети“ вече бяха подготвили.