Той свърши със закуската и се запъти към кабинета с кафето и двата вестника. Кабинетът се намираше в южното крило на къщата и беше обзаведен в стила на неговия роден щат. Беше украсен със скъпи произведения на изкуството от Запада и антики. Над камината на два щифта беше закрепена пушка „Уинчестър“, модел 1886 г., калибър .45–70. Всеки път когато Кларк погледнеше към оръжието, се сещаше за Питър Камерън — човека, когото беше наел да убие Мич Рап. Всеки път когато Камерън идваше в кабинета му, той се дивеше на уникалната пушка. Беше поднесена на президента Гроувър Кливланд като сватбен подарък и беше първата от една ограничена серия. Историческото значение на униката и идеалното състояние, в което се намираше, го правеха много ценен. На самата камина, отгоре, бяха поставени две скулптури на Фредерик Ремингтън, „Ловецът на мустанги“ от едната страна и „Бизонът“ от другата. А над всичко това беше окачен един от великолепните оригинали на Албърт Бирстад, на който бяха нарисувани група индианци на коне, яздещи през прерията. Отсреща в стъклен шкаф за книги се намираше пълната колекция от първите издания на произведенията на Хемингеуй, всяка книга — с автограф от автора.
Кларк беше в необичайно приповдигнато настроение тази сутрин, и не заради червенокожите и каубоите. А защото Албърт Ръдин щеше да участва на живо в предаването „Срещи с пресата“. Кларк провери дали във видеокасетофона е заредена празна касета, след което седна в износения си кожен стол. Включи телевизора и сложи дебелия „Ню Йорк Таймс“ на табуретката за крака. До началото на предаването оставаха пет минути, затова той прегледа известната със своята либералност редакционна страница и се позабавлява с коментарите.
Предаването започна. Кларк натисна бутона за запис. Усмихна се широко, когато Тим Ръсърт обяви темите, които щяха да се разискват в следващия час. Първите му събеседници бяха председателят на Постоянната работна комисия на Конгреса по разузнаването Ръдин и конгресменът Зебърт. И двамата имаха зад гърба си над трийсетгодишна кариера като депутати във Вашингтон.
Ръсърт представи гостите си и започна:
— Господа конгресмени, тази седмица наистина е историческа за Вашингтон. За първи път в над петдесетгодишната история на Централното разузнавателно управление е посочена кандидатурата на жена, която да го оглави. Какво мислите за това?
Конгресмен Зебърт отговори пръв:
— Доктор Кенеди е повече от подходяща за поста. Тя беше много кадърна и ефективна като директор на Центъра за борба с тероризма и се ориентира добре из Ленгли. Мисля, че президентът направи много точен избор и се надявам в бъдеще да работя с доктор Кенеди като директор на ЦРУ.
Беше ред на Ръдин. Очите на водещия светнаха, на лицето му изгря широка усмивка.
Ръсърт знаеше становището на всеки политик и в деветдесет процента от случаите можеше да отгатне отговора, преди да е задал въпроса.
— Това е доста забележителна подкрепа от страна на републиканец, не мислите ли? — Добре му бе известно, че гостът му ненавижда Кенеди.
Ръдин изглеждаше, сякаш току-що е изял лимон.
— За мен няма нищо лошо жена да оглави ЦРУ и всъщност дори е време да дадем шанс на слабия пол. Бог знае само колко трилиони долари от парите на данъкоплатците са профукали мъжете, които досега ръководеха Управлението.
— Значи не сте съгласен с кандидатурата на президента?
— Не, не съм. От месеци предупреждавам Белия дом, че демократите ще съжаляват, задето са се свързали с Кенеди. — И сам си вярваше.
Из града се носеше клюката, че президентът е направил на пух и прах Ръдин заради Кенеди.
Ръсърт беше изненадан, че конгресменът от Кънектикът така открито изразява несъгласието си с позицията на Хейс.
— И защо смятате, че доктор Кенеди не е подходяща за следващ директор на Централното разузнаване? Вие май сте единственият човек в Капитолия, който оспорва кандидатурата й.
— Единственият, който публично и открито изразява несъгласието си. Поради причини, които не мога да разбера, този президент и неговата администрация ни натресоха кандидатурата, преди да проучат нещата основно.
Ръсърт се обърна към републиканеца Зебърт, за да защити президента демократ.
— Конгресмен Зебърт?
— Както вече казах, мисля, че доктор Кенеди е повече от достатъчно квалифицирана за поста и за да съм честен докрай — вече почва да ми писва от намеците и обвиненията на моя колега. Искам поне веднъж да подкрепи обвиненията си с конкретни доказателства или да остави доктор Кенеди на мира! Тази жена е дала толкова на страната си, че заслужава поне малко благодарност!
Читать дальше