Винс Флин - Орион

На Кларк нещата му вървяха. Той винаги обмисляше добре действията си. Като студент беше питчър в бейзболния отбор на университета. Тогава се научи да контролира емоциите си и да предугажда ходовете на противника, научи се да мисли ясно и трезво, да финтира съперника. Беше майстор в заблудата, хората често дори не разбираха, че той е имал пръст в нерадостната им участ.

Докато лежеше по лице на масата за масаж, той се опитваше да прецени как да изиграе последните няколко хода. Беше толкова близо! Но именно тук, на този етап, ставаше трудно и хлъзгаво. Трябваше да се оставят събитията да текат по инерция. Механизмът беше задействан и шансовете бяха на негова страна. Нужно бе само Албърт Ръдин „да бутне Кенеди в трапа“. А ако съдеше по разговора си със заместник-директора Браун, скоро щеше да се чуе гласът на Ръдин. Пратката бе предадена снощи и Кларк знаеше, че Стивъкън няма да го разочарова. В момента Ръдин сигурно прелистваше с костеливите си пръсти документите и може би беше в прединфарктно състояние. Доволен от тази мисъл, Кларк започна да се унася. Звуците на водопада, пуснати за фон, се лееха плавно, Лу масажираше краката му. Животът наистина беше хубав.

Вратата се отвори с трясък.

— Ханк, тук ли си? — прогърмя гласът на Албърт Ръдин.

Кларк се стресна, изправи се на лакти и изръмжа:

— Какво, по дяволите, има?

— Ханк, трябва да говоря с теб незабавно!

— Албърт, какво става, дявол го взел?

— Трябва да говоря с теб! Насаме! Имам да ти покажа нещо важно.

— В момента ми правят масаж — изсумтя Кларк.

— Не ме интересува. — Ръдин пристъпи напред и пъхна плика под носа му.

— Албърт, каквото и да имаш за мен, може да почака, докато се облека. А сега се разкарай оттук!

Ръдин никога не беше виждал Кларк толкова ядосан. Излезе и затвори вратата след себе си. Погледна плика в ръцете си. Страшно много искаше да покаже съдържанието му на някого. Ханк Кларк беше логичен избор. Беше го търсил къде ли не през последните два часа. Обади се у дома му, в офиса му и на мобилния му телефон. В дома му никой не вдигаше, в офиса му никой не знаеше къде е, мобилният телефон бе изключен. Сети се, че може да е в клуба. Щом видя лъскавия „Ягуар“ на сенатора на паркинга пред клуба, буквално влетя вътре. Управителят му каза, че Кларк е на масаж. Без много да му мисли, Ръдин се втурна сред лабиринта от шкафчета като плъх след парче сирене.

Застанал под ярките лампи в съблекалнята, сега Ръдин разбра, че е сгрешил. Погледна часовника си. Беше 9.55 часът. Кларк нямаше да се бави още много. Сенаторът закрачи из помещението. Толкова време беше чакал да унищожи Айрини Кенеди, можеше да почака още няколко минути.

В съблекалнята имаше малко фоайе с два дивана, няколко фотьойла, телевизор и два телефона. Ръдин реши да изчака там. Минаха цели трийсет минути, преди Кларк да се появи. Косата му беше пригладена назад, беше с панталон, отворена риза и кашмирен пуловер. Ръдин скочи от фотьойла, почувствал се с цяла класа по-ниско в своите измачкани и износени дрехи.

Кларк реши да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Ръдин едва ли щеше да се промени някога.

— Да пийнем по чаша кафе — предложи сенаторът.

Ръдин поклати глава.

— Нека говорим отвън. В колата ти. — Озърна се из малкото фоайе.

Кларк разбираше параноята на Ръдин. Самият той му я беше втълпил.

— Добре.

Излязоха от клуба и тръгнаха към паркинга умълчани. Ръдин крачеше като диверсант в тила на врага.

Кларк отключи колата с дистанционното. Фаровете примигнаха. Кларк седна зад волана, а Ръдин се настани до него.

Конгресменът извади от палтото си плика.

— Няма да повярваш какво има тук. — И подаде плика на Кларк.

Кларк не го взе.

— Какво има вътре? — попита.

— Информацията, която търсих — отвърна ухилен Ръдин.

Кларк му кимна да продължи.

— Чувал ли си за организация, наречена Екип „Орион“?

Кларк поклати глава.

— Това е тайна организация, създадена от онова копеле Томас Стансфийлд и оглавявана от Айрини Кенеди. — Ръдин произнесе имената с ненавист. — Провеждали са тайни операции в Близкия изток повече от десетилетие и не са ни казали и дума! — Конгресменът забоде пръст в гърдите си. — Те са ни лъгали, Ханк, и аз имам доказателство за това. Ето, виж! — Ръдин измъкна няколко листа. — Имам списъка на хората, които са убили. Банкови сметки, към които са били отклонявани държавни пари за финансирането на операциите. Дори са посочени подразделенията на Специалните части, включени като поддръжка.