Винс Флин - Орион

— Но ние дори не знаем как изглежда вратата към обекта — възрази един от инженерите.

— Аз не мога да ви дам такава информация. Ако е скрита, както си мислим, сигурно ще има нормален вход откъм алеята и истинската врата ще се намира етаж или два под земята. Няма начин да отида в Багдад и да се сдобия с цялата тази информация за вас, без да събудя нечие подозрение.

— Тогава, извинявай, че те питам, защо, по дяволите, би път дотук? — Грей не беше на себе си от ярост.

— Защото имам да ви предложа нещо друго — отвърна спокойно и уверено Рап. Изгледа бойците един по един. — От кого най-много се страхуват в Ирак?

— От Саддам, разбира се — отвърна Грей.

— А след Саддам?

Никой не отговори. Накрая един от сержантите се обади:

— От сина му Удай.

— Правилно! — Рап посочи сержанта. — Някои твърдят, че той е най-страшният човек в Ирак. Винаги си е бил малко садист, но през 1996 г.‍ имаше покушение срещу него. В него стреляха десет пъти, но той оживя. Оттогава е станал истински негодник. Никой не е защитен от него. Измъчвал е собствените си приятели със собствените си ръце. Вадил им е зъбите, рязал им е пръстите, избождал е очите им, шашнал е палачите… дори е убил собствените си зетьове.

— Саддам Камел и Хюсеин Камел — уточни сержантът.

— Точно така. От Удай се страхуват буквално всички, включително и членовете на собственото му семейство.

— И той как се вписва в плана? — попита Грей.

— Също като теб, полковник, аз експериментирах малко в свободното си време. В интерес на истината планът ти за използване на белите коли за транспортиране на екипа е направо гениален.

— Благодаря ти, но аз нямам заслугата за него. На сержант Абдо е. — Грей посочи мъжа, който отговори на Рап.

— Добра работа, сержант! — възкликна Рап.

— Благодаря. — Абдо опря лакти на масата и попита: — Накъде биете с разказа за Удай?

— Саддам не е единственият човек, който пътува из Ирак в бели коли. Синовете му Удай и Кусай също пътуват в такива колони. Всъщност Удай има цяла армада от бели мерцедеси седани. Той е суетен и иска да изглежда шик. Освен това вижда в мерцедесите начин да се откроява от по-старите членове на семейството, пътуващи в лимузини. Във всеки случай, ако спрете с белите коли на входа на болницата, няма гаранция, че ще ви допуснат в ядрения обект.

— Но ако с нас е Удай Саддам Хюсеин — довърши сержант Абдо, — няма да имаме проблеми.

— Точно така. — Рап се усмихна. Този сержант започваше да му харесва. — Напоследък Удай се превърна за мен в нещо като фикс-идея. Изучавах видеокасети с неговите редки публични появи, прехванати от спътници негови телефонни разговори, всичко, което имаме за него. Знам маниера му на ходене, с изявено накуцване на десния крак. Знам как говори, познавам жестовете му и знам къде се намира всеки негов белег. Знам как да го имитирам до съвършенство.

Арлингтън, Вирджиния, събота сутринта

Стивъкън не спа добре. Заради плика. След като се срещна с Браун, той се върна в градската си къща. Не се обади веднага на Ръдин. Сложи плика на масичката за кафе и си отвори бутилка бира. Никаква телевизия, никаква музика, само той и пликът с тайните. Ако Браун не му беше дал нетърсения от него съвет, сега Стивъкън вече щеше да е предал пратката и да е забравил. Но арогантният съдия трябваше да се прави на остроумен. Ако не беше толкова самовлюбен, може би щеше да си даде сметка, че подобно предупреждение само може да подразни любопитството на Стивъкън.

След третата бира Стивъкън стигна до извода, че е възможно Браун да използва психологически похвати върху него. В края на краищата, кой би казал на бивш специален агент да не поглежда нещо? Федералният рови навсякъде! Когато наближиха новините в единайсет, Стивъкън почти беше решил, че каквото и да има в плика, си струва да го знае. За подобно нещо човек можеше да получи призовка за разпит. А призовките не бяха много полезни за бизнеса му. Имаше и вероятност нещата наистина да загрубеят. Не беше пресилено да се предположи, че някой ще бъде готов да го убие, за да запази в тайна информацията в плика. А ако не знаеше какво има в плика, нямаше причина да го убиват.

За миг той реши да погледне в плика и да прехвърли съдържанието му в нов плик, но после размисли. Имаше и вариант да изхвърли пратката в най-близката кофа за боклук и да каже на Ръдин, че не е могъл да намери нищо. Що се отнасяше до това, кой беше по-свестен — Браун или Ръдин, Стивъкън не беше във възторг от никого от двамата. Професионалното му чувство и благодарността му към Кларк обаче го склониха да не изхвърля плика. Накрая, в единайсет и половина, той се обади на конгресмен Ръдин и му каза, че има нещо за него. Ръдин поиска от Стивъкън веднага да дойде при него в къщата му на Капитолия. Стивъкън отвърна, че ще го види утре в седем сутринта в „Силвър Дайнър“ на Уилсън Булевард, Арлингтън. Както и предполагаше, Ръдин поиска да се срещнат някъде по-близо до дома му. Стивъкън, окуражен от трите бири и растящото отвращение към Ръдин, повтори мястото и времето на срещата и затвори.