Винс Флин - Орион

— Мич, това е майор Бърг.

Рап протегна ръка.

— Приятно ми е, майоре. — Мъжът беше на около трийсет години. Достатъчно възрастен, за да е служил по време на Войната в Залива.

— На мен също. Полковникът се изказва много ласкаво за вас.

Рап прие комплимента с кимване и се облегна назад.

— Това е господин Круз — представи го Грей на останалите дванайсет мъже около масата. Всички те се досещаха, че това не е истинското му име, но никой от тях не се интересуваше как се казва Рап. Грей продължи: — Той е прекарал доста време в Близкия изток. Сигурно повече от всички нас, взети заедно. — Полковникът спря поглед върху всеки от дванайсетимата. — Лично съм работил с него и мога да гарантирам за уменията му. Трябваше да стигна чак до върха, за да измоля помощта му.

Бойците слушаха внимателно. Рап обходи с поглед присъстващите. Очевидно беше за какво са обучавани. До един имаха тъмнокафяви очи, гарвановочерна коса и гъсти черни мустаци. Някои имаха и бради. Всички бяха с мургава кожа.

Не беше необходимо Рап да пита за езиковите им умения. Съмняваше се, че някой от тях говори арабски толкова добре като него, но със сигурност бяха перфектни. Много от тях сигурно владееха фарси и кюрдски. Тези мъже бяха специално обучени за действия в Близкия изток. Рап знаеше каква е организацията на екипа: един командващ офицер, който беше майор Бърг, подофицер и десетима сержанти. В Специалните сили тази структура беше известна като Оперативно подразделение „Алфа“. В „Делта Форс“ им викаха „екипи“. Всеки човек беше служил в Сухопътните сили най-малко десет години. Екипът включваше двама оръжейни специалисти, способни да разглобят, почистят и стрелят точно с почти всяко пушкало, известно на човечеството. Освен това имаше двама инженери, специалисти по експлозивите, двама медици, които можеха спокойно да работят във всяко спешно отделение, двама свързочници, чието оборудване щеше да позволи на групата да разговаря с командването чрез осигурена срещу подслушване спътникова връзка от която и да било точка на света. Имаше също така специалист по разузнаването и специалист по операциите, който се грижеше всеки да е снабден с всичко и да е на линия. Последният беше и старшият сержант в екипа.

Всички те бяха най-добрите в занаята, но и това не бе достатъчно за „Делта Форс“. Всеки мъж в групата беше обучен почти на нивото на колегите си в техните умения. Ако някой загинеше или пострадаше сериозно при операция, друг трябваше да поеме неговата работа и най-малкото да я довърши. Това, което се губеше сред бъркотията от абревиатури и стерилни военни термини, беше фактът, че тези мъже, в добавка към високите си технически умения, бяха перфектни машини за убиване. Всеки от екипа, включително и командирът им, изстрелваше над 2 000 куршума седмично, петдесет и две седмици в годината. Бойните им умения се поддържаха във върхова форма постоянно.

Полковник Грей представи всеки член на екипа, след което попита Рап:

— Знам, че генерал Флъд те е информирал накратко. Имаш ли някакви въпроси, преди да минем към подробностите?

— Предполагам, екипът ще носи униформи на СРА? — Рап имаше предвид Специалната републиканска гвардия, елитна част в Републиканската гвардия, натоварена с охраната на Саддам, неговото семейство и дворците му. Частта беше съставена изцяло от мъже от градовете Тикрит, Байджи и Ал Шаркат, населявани от клановете, доказали безрезервна преданост към Саддам.

— Да, в униформи на СРА ще бъдат, с американски униформи отдолу. В случай че ги заловят.

— Добре. Генерал Флъд ми каза какво си намислил за мен. — Рап замълча; замисли се за собствения си план. — Като се има предвид оскъдното време, смятам, че ще е трудно да вляза в страната, без да задействам алармата. Не разполагам с конспиративно жилище, а малкото контакти, които имам в Багдад, не ми е удобно да използвам. Не и при тази деликатна операция. — Рап изкриви лице. — Иракският агент направо ще плесне от радост. Ще му се удаде възможност да стане новият най-добър приятел на Саддам. А ако се случи това, вие, момчета, можете да се надявате на страхотна церемония по посрещането, като кацнете.

Грей беше останал с впечатлението, че Рап може да им помогне.

— Значи мислиш, че не си в състояние да издебнеш целта? — попита остро.

— Напротив. Но смятам, че има голяма вероятност да ме хванат, което ще провали цялата операция. Във всеки случай, не мисля, че си заслужава риска. По мое мнение по-добре е твоите хора сами да влязат с колите в Багдад и да се чувстват като у дома си.