Винс Флин - Орион

Хейс въздъхна с облекчение.

— Нямаш представа колко ме успокоява фактът, че и ти си включен.

— Ще направя всичко, което зависи от мен.

— Убеден съм в това. Имаш ли вече някакви идеи как ще влезеш там?

— Няколко, но искам първо да ги обсъдя с полковник Грей.

— Разбирам.

— Сър — прекъсна ги Кенеди. — Трябва да дискутираме още нещо с вас.

По тона й Хейс отгатна, че става дума за нещо сериозно. Облегна се в стола си и замислено долепи длани.

— Да чуем.

— Знаем кой е убил Питър Камерън.

— Кой? — подскочи Хейс.

— Донатела Ран. Преди работеше за МОСАД, сега спада към тези, които наричаме „независими изпълнители“.

— Каза, че е работила за МОСАД — поиска да уточни президентът.

— Да, сър.

— И за какъв дявол убива бивши служители на ЦРУ, американски граждани?

Тук се намеси Рап:

— Не е знаела кой е той, сър. Просто е била наета, превели са й необходимата сума и са й дали основната информация за обекта. Никъде в тази информация не е било посочено, че Камерън е работил за ЦРУ.

— Кой я е наел да убие Камерън?

Рап почувства, че честта да отговори се пада не на него, и се обърна към Кенеди.

— Не знаем кой точно е приел поръчката, сър, но ни е известно кой е посредникът на Донатела. — Кенеди знаеше какво ще последва.

— Кой?

— Посредникът и организаторът на Донатела е бил Бен Фридман.

— Какво? — Гласът на Хейс изтъня.

— Някой, когото още не сме идентифицирали, се е свързал с Бен Фридман и е поръчал убийството на Питър Камерън. Поръчката е била бърза и затова заплащането е било добро. Фридман на свой ред е предал поръчката на Донатела.

— И тя успя! — Президентът скочи и закрачи напред-назад. — Как, дявол го взел, се сдобихме с тази информация?

— Мич е работил с Донатела преди.

Президентът рязко спря и се извъртя към Рап.

— Работил си с тази жена. Как да разбирам това?

— Когато беше в МОСАД, сър, проведохме заедно няколко операции срещу Хизбула. — Рап не позволяваше емоциите на другите да му влияят. — Имам й голямо доверие и я уважавам, сър.

Хейс се замисли; сетне се обърна към Кенеди:

— Как, за Бога, Бен Фридман се е замесил в подобно нещо?

— Не знам точно, сър.

— Защо имам ужасното чувство, че Израел се бърка във вътрешните работи на нашата страна?

— Не знам точно, сър — повтори предпазливо Кенеди. — Разпитахме Донатела и тя твърди…

— Как така сте я разпитали? Да не искаш да кажеш, че е при нас?

— Да, Мич я доведе от Италия. Тя живее там.

— Какво? — Президентът почервеня от яд.

Рап реши, че е време да се намеси.

— Сър, подозирахме Донатела, че е замесена в убийството на Камерън. Затова отидох в Италия да говоря с нея. Същата вечер се опитаха да я убият. Изглежда, вече не е полезна на полковник Фридман.

Хейс опря длани о масата.

— Айрини, има ли нещо общо опитът за убийство на Мич в Германия и ликвидацията на Питър Камерън с тая бъркотия в Багдад?

След известно колебание Кенеди отговори:

— Не мисля, сър, но ще проверя по-внимателно.

Лицето на Хейс пламтеше като в треска.

— А какво ще кажеш да взема да се обадя на министър-председателя Голдберг?

Кенеди поклати глава.

— Мисля, че не е много добра идея, сър.

— За мен пък е — отсече Хейс. — Не ми харесва, когато съюзниците ни участват в убийството на американци. Особено когато това се случва на няма и пет километра от Белия дом.

Кенеди реши, че е време да стане по-настойчива.

— Сър, няма да споря с вас. Бен Фридман ще трябва да отговори на някои много неприятни въпроси, но за момента не смятам, че проблемът в Багдад има нещо общо с него. Спътниковите ни фотографии показват, че под болницата е било построено нещо необикновено. Най-вероятно някакъв укрепен бункер. А пък и информацията за севернокорейците се потвърждава. Саддам работи по осъществяването на тази своя цел от много време. Що се отнася до другия въпрос, Донатела ни каза, че Фридман е сключил сделката с нея, когато е напуснала МОСАД. Фридман заделя за себе си една трета от получената сума и всичко минава през него. По думите й заплащането за Камерън е било половин милион долара. Твърди, че Израел никога няма да се съгласи да даде толкова пари за една поръчка.

— Тогава кой, мътните го взели, ги е дал?

— Не знам, сър.

— Страхотно! — разпери ръце Хейс. — Имаш ли някаква идея как да разбереш?

— Да, имам. Когато му дойде времето, ще питаме Бен Фридман.

— И очакваш от него да ти отговори искрено?

— Да, сър. И още много очаквам от него.