Винс Флин - Орион

Хейс я изгледа съсредоточено. Казаното от нея току-що му напомни за Томас Стансфийлд.

— И ще ме посветиш ли в плана си?

— Не. — Кенеди поклати глава. — И без това имате да се тревожите достатъчно за положението в Багдад. Когато настъпи подходящият момент, вие ще играете активна роля в узнаването на истината от Бен Фридман, повярвайте ми.

Форт Браг, Северна Каролина, събота сутринта

Рано на следващата сутрин Рап се качи на самолет „Лиърджет“ на ЦРУ и отлетя от Вашингтон за Файетвил, Северна Каролина. Носеше два големи брезентови сака и една чанта за дрехи. Саковете бяха пълни с най-различни оръжия и боеприпаси, които можеха да му потрябват за мисията, както и с някои други необходими вещи. Нямаше да се връща пак във Вашингтон, докато не приключеше мисията. В чантата си носеше изненада. Нещо, което беше усъвършенствал с години.

Когато самолетът се отлепи от земята, Рап погледна през малкия илюминатор и си позволи да се върне мислено към Анна. За последно. Така трябваше. По време на мисията щеше да е необходимо да е напълно съсредоточен и с ясен ум. Да мисли за нея, беше болезнено. Запита се къде ли е тя сега. Дали е на път към Америка, или си почива на някоя слънчева тераса в Южна Италия? Представи си, че лежи до нея, мушнал ръка под главата й, с длан на гладкото й бедро, телата им — сладостно допрени, тя — вперила прекрасните си зелени очи в него, усмихната… В спомените му бе толкова радостна и щастлива! Как не можа да опази това щастие?

Надеждите и мечтите му за нормален живот бяха разбити на пух и прах. Глупаво беше да мисли, че може да има такъв живот. Той беше убиец. Мъже като него не се женеха за жени като Анна. Разделяше ги огромна бездна. Тя се притесняваше с коя е спал той, преди да се срещнат, а той се опитваше да разбере кой е наел Питър Камерън да го убие. Отстрани ситуацията изглеждаше дори малко комична. Погледнато от този ъгъл, Анна му се струваше завършен егоист. Тя не можеше да разбере това, което беше жертвал и дал от себе си. А щом не можеше да го разбере, значи между двамата имаше сериозен проблем. Да, тя му беше благодарна, че я е спасил от изнасилване, може би — от смърт. Тайният му живот не я дразнеше, щом ставаше дума за нейното спасяване, но във всички други случаи за нея този живот беше нетърпим. И за капак на всичко — тази нейна ревност, така детинска и необоснована. Може би тя не беше жената за него.

До известна степен Рап вярваше в съдбата или поне — че нищо в живота не става случайно. Ако им беше писано да са заедно, тя щеше да го чака.

Полковник Грей чакаше, когато самолетът се приземи във военновъздушната база „Поуп“, близо до форт Браг. Беше облечен в зелена камуфлажна униформа, с барета и черни кубинки, излъскани до блясък. Въпреки есенния хлад беше навил ръкавите до средата на мускулестите си загорели предмишници. За разлика от повечето си хора Грей поддържаше косата си късо подстригана, тъй като вече не участваше в операции. Командосите от „Делта Форс“ се ползваха със специалната привилегия, известна като „променени стандарти за външния вид“.

Грей, четирийсет и няколко годишен, беше в отлична форма. Всеки ден пробягваше по осем километра и още беше способен да се състезава с новобранците на щурмовата полоса. За да поддържа уменията си, изстрелваше двеста патрона на ден на стрелбищата на „Делта“. Полковник Грей винаги водеше отпред.

Когато Рап слезе от самолета, Грей се втурна да му помогне с багажа. Те сложиха саковете и чантата отзад в джипа „Хамър“ на полковника и скочиха вътре.

— Благодаря, че се отзова, Мич. Оценявам го. Малко се притесних оня ден, когато разбрах, че искаш да се пенсионираш.

Рап сви рамене; не му се искаше да навлиза в подробности за съсипания си интимен живот, затова само каза:

— Вече остарявам, полковник.

— Как ли не! Ще остарееш, когато станеш на моите години. Още си в групата на младоците.

За стандартите на Специалните сили, разбира се, Грей беше старец!

— А сега накъде?

Полковникът се бореше с волана на хамъра, като че беше шофьор на градски автобус. Зави зад ъгъла и натисна газта.

— Искам да ти покажа нещо, преди да отидем на инструктажа.

Минута по-късно вкара джипа в огромен хангар, където ги чакаше транспортният гигант „С–141 Старлифтър“, натоварен с екипировката. Полковникът изключи двигателя и двамата с Рап слязоха от колата. Близо до задната част на самолета бяха подредени три превозни средства, покрити със сив брезент. Грей отиде при последното и свали брезента. Показа се бял седан „Мерцедес Бенц“, клас Е.