Винс Флин - Орион

Рап изчака Кенеди да слезе първа и я последва, придържайки козирката на шапката си наклонена надолу. Когато минаха през вратата, вътре ги чакаше с протегнати ръце Джак Уорч, специалният агент, натоварен с охраната на президента. Рап извади пистолета от кобура под рамото си, провери го, за да се убеди, че е на предпазител, и го подаде на Уорч. Агентът благодари и тримата тръгнаха по коридора.

— Хубава шапка — подметна ухилен Уорч.

— Спечелих си я. — Рап закачливо тупна с опакото на дланта си специалния агент по корема. — Като ти отървах задника.

— Спор няма! — засмя се Уорч.

— А кога ще ми се довериш и ще ме оставиш да си нося патлака спокойно в тази сграда?

— Има си процедура, Мич!

— Да, ама тук съм изстрелял повече куршуми, отколкото цялата ти охранителна група!

Уорч замълча. Кризата със заложниците премина през съзнанието му като на филмова лента.

— Нека говоря с президента. Ще видим дали можем да направим изключение за теб.

Те завиха към Оперативната зала и спряха пред много тежката блиндирана врата с монтирана над нея камера. Уорч набра личния си код за достъп и вратата се отвори. Вляво се намираше звукоизолираната конферентна зала.

— Той ви чака вътре.

Кенеди и Рап откриха президента сам, седнал начело на масата, с гръб към вратата. Хейс веднага стана и стисна ръката на Рап.

— Мич, благодаря ти, че дойде. Айрини ми каза, че напоследък си попътувал малко.

— Да. — Рап нямаше желание да говори за Италия, поне не за личния аспект от пътуването. Той седна през едно място от президента, а Кенеди се настани между двамата. Хейс ги попита дали искат нещо за пиене, но те отказаха.

Президентът изглеждаше изтощен. Под очите му бяха плъзнали тъмни кръгове, косата му беше разрошена. Белите ръкави на ризата му бяха навити, горното копче бе разкопчано.

Хейс взе очилата си за четене и ги повъртя в ръка.

— Айрини, чух, че днес следобед си се справила чудесно на Хълма.

— И на мен ми се стори, че мина гладко.

— Добре. — Той се обърна към Рап: — Генерал Флъд ми каза, че е говорил с теб тази сутрин.

— Да, така е.

— И какво мислиш?

— Мисля, че имаме голям проблем.

— Със сигурност. Затова искам ти да участваш.

Водовъртеж от мисли бушуваше в съзнанието на Рап: Анна, Донатела, Багдад. Отново и отново. Не го съзнаваше, но вече беше започнал да изгражда невидими стени около проблема с Анна. Чувствата му бяха наранени и защитните му механизми се задействаха. Огромната му и несекваща любов беше уязвена. Започна да поставя под въпрос верността на Анна и желанието й за съвместен живот. Може би тя не беше за него. Щом не можеше да разбере важността на неговата работа, по-добре щеше да е без нея!

Преди няколко часа, когато се върна в дома си край залива, за да си вземе някои неща, потъна в мисли за Анна. Накъдето и да се обърнеше, го посрещаха спомени за нея. Бяха твърде болезнени, затова той ги прогони от съзнанието си. Набързо си събра вещите и излезе. Отказа да признае истината пред себе си. Че би дал всичко, или почти всичко, на този свят, за да си я върне обратно.

— Наистина много се нуждаем от помощта ти, Мич — добави Хейс.

Рап вече беше взел решение. Не искаше болницата да бъде бомбардирана. Иракските пациенти и медицинският персонал трябваше да останат невредими. А и като последица от въздушния удар всяка терористична група в Близкия изток щеше да получи свеж прилив на пари и кадри. Разбира се, злото, наречено Съединени американски щати, щеше да бъде винено за всичко. Никой нямаше да осъди подлата постъпка на Саддам да маскира ядрен обект под болница. Гневът щеше да бъде насочен изпяло към Америка. Изравняването на болницата със земята щеше да създаде повече проблеми, отколкото да реши. И преди беше наблюдавал подобни ситуации.

Това бяха причините да склони на молбата на президента и Кенеди, но имаше и още една. Тази, за която никога нямаше да си признае. Тази, която само воин би разбрал. Полковник Грей несъмнено го знаеше. Предизвикателството, тръпката от подобна мисия беше нещо, което малцина имаха привилегията да изпитат. Тази операция в известен смисъл щеше да промени историята. Щеше да влезе в учебниците след години или като един от най-големите успехи на специалните части за всички времена, или като един от най-забележителните провали. Щеше да се смята за Еверест на тайните операции. За Рап да откаже участие в подобен кръстоносен поход, беше немислимо.

— Сър, можете да разчитате на мен — изрече твърдо.