Винс Флин - Орион

Сервитьорката донесе портокаловия сок на Ръдин и кафето.

— Яденето ви ще е готово до една минута.

Когато момичето се отдалечи, Стивъкън се изправи.

— Къде отивате? — стресна се Ръдин.

— Аз съм зает човек, Албърт, но ще държа ситуацията под око. — Агентът се отправи към изхода.

Чу, че Ръдин вика след него:

— Хей, забравихте да платите!

Усмихна се. „Не, нарочно не платих.“

Тел Авив, събота следобед

„Мрачно“ може би беше най-подходящата дума, за да се опише настроението на Бен Фридман в момента. Току-що се беше разделил със съпругата си и пътуваше към офиса. Беше изпратил катса в Милано, за да разбере причините за изчезването на Розентал и хората му. Доверената му агентка се беше върнала. За съжаление нямаше кой знае какво да му докладва. Докато бронираният мерцедес се носеше по улиците на квартал „Рамат Авив“, Фридман гледаше към морето и се питаше как, за Бога, трима обучени агенти могат просто ей така да изчезнат вдън земя. Проблемът, и Фридман го знаеше, беше, че те не бяха изчезнали. Имаше само едно логично обяснение — Донатела ги беше убила. Това представляваше сериозен проблем за шефа на МОСАД. Трима кидони не можеха да се изпарят и никой да не пита за тях.

Мерцедесът се понесе по стръмен хълм. Морето остана зад тях. Шофьорът беше предупредил по радиостанцията за пристигането им и бариерата на входа на шестетажната бетонна сграда беше вдигната. Колата влезе вътре, като остави след себе си в облак прах въоръжените с узита служители на охраната.

Когато Фридман се качи в офиса си, катсата, която беше пратил в Милано, го чакаше пред вратата му. Фридман мина покрай нея, без да каже и дума, само й махна да го последва. След като влязоха вътре, Фридман затвори вратата и седна зад бюрото. Агентката не седна. Стоеше изопната пред бюрото. Фридман отвори едно чекмедже и извади цигари и запалка.

Запали цигара и предложи една на жената. Тя отказа.

— И така, Таня, какво откри?

Стойката и поведението на жената издаваха военно обучение. Беше дребна, леко мургава, без грим.

— Открих някои неща в конспиративната квартира, но иначе нямаше и следа от тях.

— А жената, която ти казах да провериш? — Фридман прокара месестата си длан по плешивата си глава.

— Обадих се в службата й и оттам ми казаха, че я няма. Реших да се отбия и лично да се уверя. Престорих се на нейна стара приятелка и казах, че минавам през Милано и съм само за един ден в града. Изиграх етюда, че съм много разочарована, и поисках да й оставя бележка. Попитах ги къде е заминала този път. Казаха ми, че не знаят. Обадила се ненадейно в петък и предупредила, че излиза за известно време в почивка.

Фридман издиша дима от цигарата и се опита да сглоби пъзела. По план Розентал трябваше да я убие в събота. Значи тя беше избягала, а Розентал, Янта и Сунберг бяха мъртви. Дяволите да я вземат, добра беше. Фридман се прокле, че не е изпратил повече хора. Или сам да се бе погрижил! Донатела щеше да му се довери. Щеше да я накара да се отпусне, да свали гарда и тогава щеше да я премахне. Проблемът беше, че много прибързано подходи към задачата. Сега трябваше да сърба надробената попара.

— Провери ли апартамента й?

— Да. Беше чисто. Нищо необичайно или странно.

Фридман помисли малко и каза:

— Добре. Благодаря ти за изпълненото.

— Няма нищо. Свободна ли съм?

— Да, но искам да държиш в тайна задачата си.

— Слушам. — Жената се обърна и излезе.

Фридман се отпусна на стола. Щеше да има официално разследване, така или иначе, и щеше да е най-добре той да го започне. Ще изкара Донатела психопатка, предала Израел. Дори ще отиде и ще се извини на ЦРУ, че Донатела е убила Питър Камерън. Можеше да каже, че тя се прекъснала връзките с МОСАД и е станала убиец на свободна практика. „Да — каза си той, — това е изходът. Смесвай факти и измислица, за да се получи правдоподобна история.“

Конгресният извънградски клуб, Вашингтон, събота сутринта

Ако не беше в града и бе неделя, той се занимаваше с едно от двете: или играеше голф, или беше на масаж. Тъй като температурата все още беше под нулата, предпочете масажа. Когато зави по дългата автомобилна алея на клуба със своя „Ягуар ХК 8“ малко след девет часа, той забеляза трима смелчаци на игрището.

Ханк Кларк имаше два основни принципа в живота. Първият беше да не позволява на никого и на нищо да го контролира, вторият — успех на всяка цена. Можеше да приеме пуритански начин на живот и да изхвърли от бита си всички пороци, но това щеше да е прекалено лесно. Кларк беше свидетел как алкохолът съсипа майка му. Знаеше, че може да се случи на човек, на семейство, но вместо да избяга от него, беше решен да покори порока. Състезателната натура на Кларк не можеше да понася скуката, мразеше простотата и доволството. Животът беше, за да се живее, не да се пропилява, като се свиеш в ъгъла и избягваш всеки порок от страх да не те замъкне в ада.