— Сър, ако предупредим пилотите и операторите в самолетите AWACS един час преди началото на бомбардировките, убедена съм, че няма да компрометираме мисията. Дори ако иракското разузнаване прехване и дешифрира нашите комуникации, те не могат да действат толкова бързо. Прехванатото съобщение трябва да бъде предадено по командната верига, а докато това стане, бомбите вече ще са започнали да падат.
— Добре — склони Хейс. — Казваме на нашите сили час преди да започне бомбардировката, но нито минута по-рано.
Капитолия, понеделник следобед
Столицата кипеше. Медиен скандал! И не какъв да е, а скандал, в който е замесено ЦРУ! Централното разузнавателно управление беше лъгало Конгреса и отклонявало средства за убийства на чужденци. При нормални обстоятелства изброеното щеше да е достатъчно да възбуди медиите, но едно развитие на събитията от ранната сутрин превърна историята във вихрен ураган. При изгрев-слънце специални агенти от ФБР нахлуха в дома и в кабинета на конгресмена Ръдин със заповеди за обиск в ръце.
Конгресменът цяла сутрин бълва огън и жупел пред всяка камера и микрофон, които му се изпречеха пред очите. В телевизионното предаване „Днес“ Ръдин се оплака, че изпълнителната власт се опитва да изнудва законодателната с фелдфебелска тактика, която прилича на тази от 30-те години в Германия. Той протестира пред всеки, който се наемеше да го изслуша, че е погазен основополагащият принцип на демокрацията, че разделението на властите е било потъпкано и че конгресменът от Кънектикът не е сам.
Скандалът се превърна в тема номер едно на деня. Нямаше време да се проверят фактите и източниците, нямаше време да се обмисли станалото. Макар че се появиха и няколко мъдри политици, които запазиха неутралитет и зачакаха да видят какво ще се случи, дори те бяха доста самовлюбени и не можеха да подминат възможността да се покажат из средствата за масова информация. При наличието на 100 сенатори и 435 конгресмени медиите не изпитваха недостиг на мнения. Почти всички интервюирани се изказваха в защита на Ръдин. Мисълта, че федерални агенти могат да конфискуват документи и от техните домове и офиси, беше достатъчна да обедини по-голямата част от колегите му в подкрепа на законодателната власт. Въпреки противния си характер Ръдин излезе победител. Наблюдатели и политици бяха единодушни, че президентът Хейс е преценил погрешно действията си. Каквото и да възнамеряваше да постигне с акцията срещу конгресмена, реакцията беше многократно по-силна. Публичните симпатии бяха изцяло на страната на Ръдин.
С това настроение се сблъска и Кенеди, докато нейният кортеж наближаваше Харт Билдинг малко преди един следобед. Охраната й предложи да заобиколят отзад сградата и да влязат през входа на склада, но Кенеди отказа. Въпреки яростните протести тя нареди на бодигардовете си да я оставят пред главния вход, където я дебнеха десетина новинарски микробуса със сателитни чинии на покривите и неколкостотин демонстранти на висок глас прокламираха Първата поправка на конституцията.
Кенеди знаеше какво означава медийна манипулация. Нямаше да позволи да я видят как се промъква през задния вход на сградата на Сената, между две кофи за боклук, заобиколена от кордон въоръжени мъже. Щеше да влезе през тълпите демонстранти и нахални оператори. Искаше да даде да се разбере, че няма да се крие от тях.
Пред главния вход цареше суматоха. Колоната рязко спря и колите се отвориха. Кенеди беше обкръжена от четиримата си бодигардове, преди тълпата да разбере за присъствието й. Полицията от Капитолия беше достатъчно любезна, за да остави пътеката към входа и самия вход свободни от външни лица. Те бяха стигнали на половината път от вратата, преди да ги е забелязал някой, и чак когато влязоха, навън започнаха да крещят неистово. Минаха през пропускателния пункт и металните детектори, след което към тях беше прикрепен допълнителен ескорт от капитолийската полиция и заедно тръгнаха към залата на комисията.
В широкия коридор пред зала 216 се бяха разположили кореспондентите на всички големи телевизионни канали. Един от тях, който работеше за сензационен жълт канал, обяви пред камерата, че кортежът на доктор Кенеди е пристигнал. Създаваше се мрачната асоциация, че шефката на ЦРУ беше дошла да присъства на собственото си погребение.
На вратата Кенеди освободи бодигардовете и влезе сама. Всички сенатори вече се бяха настанили.
Читать дальше