Винс Флин - Орион

— Значи това според вас ви извинява, че сте накарали президента да се отнесе към конгресмена Ръдин като към престъпник!

— Сенаторе, никой не може да накара президента да направи нещо против волята му. Президентът Хейс…

Джетланд я прекъсна:

— Вашата врата разбивали ли са я федерални агенти? Нахлували ли са в дома ви с насочени срещу вас пушки?

— Не знаех, че са разбили вратата на конгресмена. — Кенеди прекрасно знаеше, че не са, и нямаше да остави Джетланд да се измъкне с клеветата.

— Не отговорихте на въпроса ми, доктор Кенеди. Нека да го перифразирам. Федерални агенти конфискували ли са ваши документи по заповед на конгресмена Ръдин?

— Не, не са, сър.

Джетланд прие признанието като победа и огледа триумфиращо колегите си.

— Сигурно е случайно съвпадение, че след като конгресменът Ръдин ви обвинява по телевизията в много сериозни нарушения, вие на свой ред съветвате президента и директора на ФБР да нападнат дома и служебното му място.

Кенеди го погледна невинно:

— Мое задължение е да съветвам президента.

— Благодаря ви, доктор Кенеди. Оценявам урока ви по конституционно право. А сега нека да се заемем сериозно с въпроса. На какво основание посъветвахте президента Хейс да третира конгресмена Ръдин като престъпник?

Кенеди направи пауза. Напрежението растеше. Накрая каза:

— Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса, сенатор Джетланд.

Джетланд сбърчи вежди за пред камерите.

— Не можете или няма да отговорите?

— Няма да отговоря.

— Да не би да искате да се възползвате от привилегиите на високия си пост, доктор Кенеди?

— Не, сенаторе. Поради причини, засягащи националната сигурност, не мога и няма да отговоря на вашия въпрос.

Джетланд се изпъна. След кратък размисъл поде отново:

— Конгресменът Ръдин участва вчера в „Срещи с пресата“ и отправи към вас някои много тежки обвинения. Ще коментирате ли тези обвинения?

— Не.

— Защо?

— Поради причини, засягащи националната сигурност.

— Колко удобно оправдание!

— Не виждам никакво оправдание в националната сигурност.

— Да, сигурен съм, че сте готова на всичко, за да защитите онова, което смятате за националната сигурност на тази страна. Дори и да престъпите няколко закона по пътя си може би?

— Отново ви питам — това констатация ли е, или въпрос, сенаторе?

— Ето ви въпрос! — изсъска сенаторът. — Мислите ли, че тази комисия ще утвърди кандидатурата ви, ако откажете да отговаряте на въпросите?

— Не.

— Означава ли това, че вече не искате поста на директор на Централното разузнавателно управление?

— Не означава.

— Значи още искате поста?

— Да.

Джетланд разпери ръце в театрален жест.

— Амиии… доктор Кенеди, неприятно ми е да ви го съобщя, но не може и вълкът да е сит, и агнето — цяло. Ако искате да сте следващият директор на ЦРУ, трябва да отговорите на въпросите. Нека да караме по същество. — Джетланд отвори някаква папка. — Конгресменът Ръдин твърди, че разполага с информация, дадена му от един от вашите служители. Познавам конгресмена добре и съм склонен да му повярвам. — Смятам, че когато водим подобни дискусии, е много лесно да се объркаме. Затова възнамерявам да изразя позицията си ясно и просто. — Сенаторът показа на Кенеди фотография. — Ето ви едно лице. Винаги е хубаво, когато един проблем може да се персонифицира. Що се отнася до този проблем, той си има име — Мич Рап. Според конгресмена Ръдин и неговия източник този човек е работил за ЦРУ поне десет години, и то далеч не като чиновник. Предполага се, че е отговорен за смъртта на над двайсет души. Двайсет души! — Джетланд направи пауза, за да могат присъстващите да асимилират цифрата. — Можете ли да потвърдите или отречете, че този човек е бил на работа в ЦРУ?

Кенеди си каза, че е за добро, дето в пустинята няма телевизори.

— Сенаторе, поради съображения за националната сигурност не мога да ви отговоря — изрече загрижено.

Джетланд объркано поклати глава.

— Това е абсолютно неприемливо!

Кенеди кимна, сякаш да демонстрира, че е съгласна. Погледна часовника си и стана.

— Господин председател, имам спешна работа. Извинявам се, че не можах да отговоря на въпросите на вашата комисия днес. Имам обаче уважителни причини. Неотстъпчивостта ми в никакъв случай не трябва да се разглежда като обида за Сената или комисията. Президентът ще ви се обади до един ден във връзка с моята кандидатура. Благодаря за отделеното от вас време и внимание. — С тези думи Кенеди се обърна и излезе. В залата избухна глъч.