Винс Флин - Самотният играч

На Гюс Вийом му отне по-малко от два часа да реши какво да прави. Бе се възстановил от шока при смъртта на Марио, отново се чувстваше във форма. Имаше вероятност Железния да работи за Професора, макар че се съмняваше. Професионалистът, когото беше виждал да действа в Париж, не би могъл да изтърпи такъв аматьор като Камерън. Не, беше решил Вийом, Железния иска Професора така, както и самият той, или дори повече от него.

И колко справедливо щеше да е да насочи Железния към този продажен и коварен мошеник! Ако той наистина имаше такива връзки, за каквито твърдеше, че има, щеше да се подмокри, когато разбере, че го преследва Железния!

Вийом се качи на градския автобус на Ню Йорк Авеню и Единайсета улица, близо до конгресния център, и си намери място отзад. Преброи още седем пътници. Пикът щеше да започне най-рано след час. Когато автобусът потегли, Вийом набра номера. След третото позвъняване се обади дълбок глас.

— Железния ли е?

— Да.

— Имаш ли с какво да пишеш?

— Да.

Вийом се приведе и заговори тихо:

— Наричат го Професора. Висок е около 177 сантиметра и според мен тежи около 100 килограма. Кафяви очи, черна коса и брада… може би на около петдесет, плюс минус няколко години. По говора му предполагам, че е родом от окръг Колумбия. Може би е израснал във Вирджиния, но не много на юг.

— Друго?

— Имам телефонен номер. — Вийом даде на Рап номера, чрез който беше поддържал връзка с Професора.

— Още нещо?

Вийом се поколеба секунда.

— До Колорадо си мислех, че никога не си е цапал ръцете преди, но настоя сам да ги премахне.

От другата страна също последва колебание.

— От какво разстояние?

— От около двеста метра. Имаше доста уникално оборудване.

— Какво беше то?

Вийом се огледа. Никой не му обръщаше внимание.

— „Стоунър SR 25“.

— Нещо друго?

— За съжаление, не.

— Хайде, можеш да ми кажеш и още!

— Съжалявам, но това е всичко, което имам. Повярвай ми, бих искал да знам и още.

— Как да поддържам връзка с теб?

— Няма да поддържаш.

— Гюс… нуждая се от помощта ти.

— Извинявай, но трябва да изчезна за известно време.

— Можеш да ми имаш доверие. И двамата искаме едно и също нещо. — Рап направо го умоляваше.

— Това е проблемът на тази работа, приятелю. Всеки ти казва да му се довериш, а после ти вкарва куршум в главата.

Последва дълго мълчание. Рап си мислеше за положението, в което се намира Вийом. Разбираше, че на негово място би побягнал. Не би се доверил на никого, за да има шанс да оцелее. Накрая каза:

— Гюс, разбирам те. Погрижи се за себе си и ми се обади, ако се сетиш още нещо.

— Добре. Късмет. Надявам се да го хванеш. — Вийом изключи телефона. Погледна през стъклото, докато автобусът се движеше по стар мост, а отдясно се виждаше Националната ботаническа градина. Чувстваше се като пъзльо, но знаеше, че постъпва правилно. Ако Железния беше искрен, Вийом не се съмняваше, че Професора ще се присъедини към Марио в отвъдното не след дълго.

Двамата слушаха през цялото време. Той затвори слушалката и подаде на Скот Коулман бележника с информацията, която му съобщи Вийом. После погледна към Маркъс Дюмонд, който седеше пред бюрото, покрито с мишки, клавиатури и три компютърни монитора.

— Можеш ли да го проследиш следващия път, когато се обади?

— Вийом ли?

— Да.

Дюмонд направи гримаса.

— Не мисля. Може би ще успея да те насоча към точния район на града, но само толкова. — Замълча за малко и се замисли. — Колко предпазлив, мислиш, че е той?

— В момента е, бих казал, много предпазлив.

— Ще можеш ли да го задържиш на телефона десет минути?

— Изключено. Ще се радвам, ако го задържа и пет минути.

— Тогава няма да мога да го проследя.

— Поне би ли могъл да ми дадеш номера на телефона, от който се обажда?

— Ще е трудно. Ще видя какво мога да направя, но нищо не обещавам.

Коулман върна бележника на Рап.

— Изглежда ми точно като човека, когото видях в Колорадо. Какво друго ти каза Вийом?

Рап му описа накратко разговора, като специално наблегна на факта, че човекът, който е стрелял в Евъргрийн, е известен като Професора. През това време Дюмонд прегледа записките и започна да пише на една от клавиатурите.

— Този Професор трябва да има минало — започна Рап. — Никой не пада от небето в този бизнес. Или работи за разузнавателната общност, или поне е работил. Маркъс, можеш ли да вземеш описанието и да провериш колко бивши и сегашни служители от Управлението ще съвпаднат с него?