Винс Флин - Самотният играч

— Да, но се боя, че ще са доста.

— Чудесно. Просто покажи всичките фотографии на Скот, за да види дали ще разпознае нашия човек. Ако ударим на камък с Управлението, ще минем на АНС и после на Разузнавателното управление на отбраната. — Докато Дюмонд работеше, Рап се сети за нещо, което беше казал Вийом. — Дали ще ни помогне, ако намерим запис на гласа му?

— Би могло. АНС пазят някои доста интересни файлове.

Рап посочи записания номер.

— Ами ако се свържем с телефона му?

Дюмонд се премести със стола пред втория компютър и влезе в справочна база данни. Набра телефонния номер и компютърът се задейства. Пет секунди по-късно дойде лошата новина. Номерът не фигурираше в системата.

— Какво означава това? — попита Рап. — Фалшив номер?

— Не, не е задължително. Списъкът постоянно се променя. Не е възможно системата постоянно да актуализира всички нови номера.

— Тогава какво ще правим?

Дюмонд задъвка химикалката си.

— Номерът е на мобилен телефон, нали?

— Ще бъда много изненадан, ако не е. — Рап погледна към Коулман. — Скот?

— Да, трябва да е на мобилен телефон.

Дюмонд продължи да дъвче.

— Ако се обадим на този номер, ще мога да разбера коя е телекомуникационната компания доставчик и ще мога доста да ви приближа до желаната цел.

Рап и Коулман се спогледаха.

— Как? — попита Рап.

— Щом разбера коя е компанията — доставчик на мобилни услуги, ще вляза в техните бази данни и ще проследя неговия ретранслатор.

— Какъв ретранслатор?

— Разговорите му се приемат от ретранслатор на сигнала и се препредават. Ще проследим ретранслаторите, които използва неговият телефон.

— Колко можеш да ни доближиш до него?

— В рамките на един-два квартала.

— Можеш ли да го локализираш по-точно? — попита Коулман.

— Да, но ще ми трябва един от онези специални микробуси на Управлението, а вие ще трябва да го държите на телефона.

— Колко дълго? — попита Рап.

— Ако имаме късмет да сме наблизо, докато говори по телефона, можем да го открием с точност до сградата, в която се намира, в рамките на една-две минути. Ако ли не, може да ни отнеме няколко телефонни обаждания.

— Ами ако е в движение?

Дюмонд поклати глава.

— Няма да е добре за нас.

— Защо не можеш да проследиш по същия начин Вийом?

— Първо трябва да имам номера му. Той ни се обажда и остава на телефона само минута-две. Времето не е достатъчно да го открия.

— Но Професора би могъл, така ли?

— Бих могъл.

Рап се почеса по брадичката и се замисли дали наистина да не се обади.

— И как предлагаш да постъпим?

— Според мен трябва да наберем номера и да видим какво ще успеем да открием. — Дюмонд изглеждаше нетърпелив.

— Има ли възможност разговорът да бъде проследен от другата страна и да ни открият?

Дюмонд се намръщи.

— Не и с моята апаратура. Това бебче прехвърля връзката си през шест различни спътника и два пъти повече наземни станции.

— А АНС не може ли да те хване?

— Големият брат — Дюмонд сви рамене. — Трудно е да се каже. Понякога си мисля, че знаят всичко, а понякога — нищо. Винаги препоръчвам да се говори кратко и да не се изпада в подробности.

Рап и Коулман кимнаха. Те се бяха придържали към същата философия в продължение на години. Рап хвърли поглед към бившия тюлен.

— Ти какво мислиш?

Коулман погледна към бележника и се замисли за мъжа, когото беше видял в Колорадо. Мъжа, когото сега познаваха като Професора. Не изглеждаше като убиец. Нито като водач. Работеше за някого и ако Коулман трябваше да гадае, този някой беше голяма клечка.

Скот метна бележника обратно на бюрото.

— Трябва ни поддръжка. Всъщност бих препоръчал да преместим цялата операция в някоя безопасна къща.

— Според Маркъс това място е идеално. Какво те притеснява?

— Този Професор работи за някого. И който и да е този някой, неговите възможности и влияние са му помогнали да разбере за онази операция, която си провеждал в Германия. — Коулман вдигна вежда. — Ето това ме притеснява.

Рап не беше мислил по този въпрос. Беше го оставил на Кенеди и Коулман. По физиономията на Коулман би казал, че той подозира някого от АНС. Би могъл и да е прав, но последното нещо, което им трябваше сега, беше да позволят на страха да повлияе негативно на действията им.

— Доверявам се на Маркъс за това място. Щом казва, че не могат да ни проследят, значи е така.

Коулман погледна Дюмонд.

— Не е време за хвалби. Кажи ми ясно: може ли Големият брат да проследи разговора, или не?