Винс Флин - Самотният играч

Директор Стансфийлд увери конгресмен О’Рурк, че действията на Скот Коулман и Шеймъс О’Рурк никога няма да излязат наяве. Дори президентът Хейс и неговият предшественик Стивънс не знаеха цялата история.

О’Рурк реши, че най-добрият начин да реагира на въпроса на Кенеди е да го пренебрегне и да опита друг подход.

— Знаеш ли коя е Анна Райли?

— Разбира се.

— Знаеш ли, че ходи сериозно с Мич Рап?

— Щом казваш.

— Стига, Айрини. Не ме разигравай. Трябва ми отговор.

— Не те разигравам, Майкъл. Ти също не отговори на моя въпрос.

— Какъв въпрос? — навъси се О’Рурк.

Кенеди го зададе отново:

— Ако някой дойде при мен и ме попита дали познавам дядо ти, какво би искал да му отговоря?

— Не виждам какво общо има Мич Рап с дядо ми!

Тя го погледна право в очите.

— Напротив, знаеш. Способен си да се придържаш към принципите. В нашата работа това е много важно. Всъщност е основата на успеха. Нарича се секретност.

— Да… да… знам. Чувал съм го и преди. Но този път е различно. Можеш да ми се довериш.

— Мога ли? — вдигна вежди Кенеди.

— Знаеш, че можеш. Държиш пистолет, опрян в челото ми. Ако решиш, още утре можеш да сложиш край на кариерата ми.

— Нещо ми подсказва, че не би имал нищо против, Майкъл.

— Е, да, може и да си права, но все пак пистолетът е у теб. Може би трябва да ме отървеш от нещастието ми. Ще ми даде добро оправдание да се махна от този град.

— Не говори така. Нямам желание да ти причинявам никаква вреда. Трябват ни повече хора като теб на Капитолия.

О’Рурк пренебрегна комплимента. Не беше сигурен дали е искрен.

— Моят проблем е следният, Айрини. Най-добрата приятелка на жена ми е Анна Райли. Заедно са следвали в Мичиганския университет. Анна е лудо влюбена в този Мич Рап. Жена ми казва, че ще се женят. Харесвам го. Доста често сме заедно с тях, вечеряме, ходим на бейзболни мачове… Дори сме гостували в къщата му на залива. Забелязах някои неща у него. — О’Рурк млъкна, за да види дали Кенеди реагира по някакъв начин на думите му. Не долови реакция. — Бих се заклел, че този човек е преминал военна подготовка. Усеща се по начина, по който се държи. Освен дето е някак по-изтънчен и действията му не са… — Той потърси подходяща дума. — Не са толкова механични. Мога да ти направя дълъг списък на странностите в поведението му, които забелязах. В събота жена ми получава по електронната поща писмо от него. Иска да му направим услуга. Да отидем до къщата му и да приберем Анна. В писмото ни уверява, че е добре, но че иска да се погрижим за Анна, докато не ни съобщи, че нещата са се оправили. — Отново замълча, смутен от това, което щеше да каже. — Накрая на писмото той пише: „Знам всичко за Шеймъс, Майкъл и Скот К.“ В такъв случай, що се отнася до мен, това ми дава право да знам кой, по дяволите, е този Мич Рап! — О’Рурк се облегна назад и скръсти ръце в очакване на отговор.

Кенеди беше изненадана, но с нищо не го показа. Рап не беше споменал, че е пратил мейл на Лиз О’Рурк, но по тона на конгресмена беше очевидно, че не лъже. Но дори и при новата информация тя не беше склонна да му каже нищо за Рап. За нея Рап, самоличността му и задачите, които беше изпълнявал за ЦРУ, си оставаха Светая светих на тайните.

— Майкъл, всичко, което мога да ти кажа, е, че ще запазя тайната ти.

— Не се и съмнявам — отвърна О’Рурк раздразнено. — Поне ми обясни как е разбрал Мич Рап за дядо ми.

— Мога да проуча въпроса, ако искаш.

— Айрини! — О’Рурк беше бесен. — Можеш да направиш и повече за мен. В противен случай ще премина към следващия си ход, който никак няма да ти хареса.

— И какъв ще е той?

— Ще се обърна към моите хора във ФБР, АНС и Пентагона и ще ги накарам да изровят истината. Ще повикам вашия заместник-директор по администрацията и ще го накарам да ви поизплаши малко. По дяволите, дори мога да прибягна до един човек в Израел и да го помоля да се поразрови.

На Кенеди това никак не й хареса. Последното нещо, което й трябваше в момента, беше да привлича внимание към Рап и към себе си. Внимателно обмисли каква част от тайната информация може да разкрие и започна:

— За въпросната личност мога да ти кажа само, че е изключително добър в занаята си и че е на наша страна.

— Това не е достатъчно.

— Боя се, че ще трябва да е.

— Не, не е. — О’Рурк се наведе напред. — Искам да науча откъде знае за Шеймъс, Скот и мен.

Кенеди го изгледа хладнокръвно. Трябваха й няколко секунди.

— Аз му казах — изрече.