Винс Флин - Самотният играч

Вероятността тя да се появи в момента беше минимална, но за всеки случай до Белия дом имаше хора, които щяха да ги предупредят. Качиха се на етажа и тръгнаха по коридора. Когато стигнаха нейната врата, ниският отново се залови за работа. Този път му отне осем секунди да отвори. Влязоха в апартамента и внимателно затвориха след себе си. Високият сложи синджира и погледна през шпионката. Сетне извади малка радиостанция и съобщи по нея на мъжа долу на улицата, че са влезли. Шофьорът премести микробуса на място за паркиране, откъдето можеше да наблюдава улицата и входа на жилищния блок.

Като започнаха от спалнята, двамата „инвентаризираха“ всяка вещ в жилището. На нощното шкафче откриха дневник и фотографираха всяка страница. Във всяка стая поставиха „бръмбари“, чието местонахождение си отбелязаха на скица. Поръчителят искаше да му представят план на апартамента, като маркират подслушвателните устройства до едно, като и честотата, на която работят.

Малкото бюро в хола съдържаше голяма част от необходимата им информация: сметки, кореспонденция, тефтер за отбелязване на срещи и най-важното — нейния лаптоп. За по-малко от пет минути те успяха да пробият паролата и да копират всичките й файлове. Електронните й адреси също бяха отбелязани, както и паролите за достъп до тях. Всеки аспект от живота на Анна Райли щеше да бъде под наблюдение, макар че не знаеха защо. Но пък и не ги интересуваше. Тяхната работа, и на практика препитанието им, зависеше от това — да отговорят на няколко въпроса. Щяха да предадат информацията и да изчезнат. След по-малко от час и половина те бяха свършили и пътуваха обратно. След тях не остана нито един знак, че в апартамента е влизано.

Камерън изкара лъскавия си „Лексус SC 400“ от тесния гараж на сградата в Джорджтаун, в която се намираше апартаментът му. Колата беше неговото бижу. Имаше двигател с обем четири хиляди кубика, мощност 290 конски сили и осем цилиндъра с трийсет и два клапана. Летеше като вятър! Имаше кожен салон, облицовка от кленово дърво и 215-ватова стереоуредба със седем колони, която можеше да побърка всеки тийнейджър — фен на хевиметъла. Това, плюс няколко специални постелки, му беше струвало петдесет хиляди долара. Цената не притесняваше Камерън. Най-накрая беше започнал да печели добре.

Тази сутрин Професора не бързаше заникъде. Имаше лекция в единайсет, но освен нея нямаше други официални задължения. Не беше спал добре. Твърде развълнуван беше от срещата си със сенатор Кларк. Този човек беше изумителен. Как само култивираше лоялност у хората си! Нищо чудно, че се беше издигнал толкова. Камерън се беше закачил за опашката му и щеше да стигне върха. Ханк Кларк щеше да е следващият президент на Съединените щати и Професора щеше да помогне да го изберат. Сенаторът не му беше разкрил подробна информация, но отново му беше обещал, че ще намери при себе си място за талантлив човек като Питър Камерън.

За Камерън всичко това беше ново. В Ленгли никой не беше оценил способностите му по достойнство. От време на време някой началник казваше някоя и друга поощрителна дума, и толкоз. ЦРУ рядко даваше награди. Нещата се влошаваха от факта, че заплащането беше смешно. Камерън се беше бъхтил години, бе служил на страната си, а не беше получил почти нищо за благодарност. Ханк Кларк промени всичко. Той разкри на Камерън как да работи два пъти по-малко и да печели пет пъти повече. И не просто пет пъти повече, а пари в сметки в една изключително дискретна банка на Бахамските острови. Пари, които никога нямаше да бъдат обложени с данъци.

Камерън водеше живот, за който беше мечтал от години. Помагаше да се манипулират събитията, като използваше уменията си от занаята. И биваше подходящо възнаграден. Животът му никога преди не беше толкова вълнуващ. Марио Лукас беше мъртъв, наред беше Вийом, а и Мич Рап щеше му падне. Докато си пробиваше път през натоварения трафик в Джорджтаун, той се усмихна. Тръпката си я биваше.

Последната година беше много поучителна за Камерън. Далеч от ограниченията на Ленгли, той успя значително да подобри уменията си. Кларк му показа как да се отнася приятелски с враговете и да ги държи в неведение за истинските си планове. Взе телефонната слушалка на вградения телефон. За това щеше да бъде разговорът. Беше убеден, че смъртта на Лукас е уплашила Вийом. Номерът сега беше да го накара да гадае, да го накара да си мисли, че го преследва някой друг. Че Камерън изобщо не е замесен в убийството на Лукас. И ако има късмет, да му внуши доверие и да го склони да се срещнат.